Алисия искаше да възрази, но херцогът стисна китката ѝ и продължи:
— Моля ви, оставете ме да продължа. Благодаря.
Той отпусна леко хватката си. Ръката му стискаше китката на Алисия като гривна, без да я премазва, но достатъчно здраво и стегнато, за да ѝ попречи да си издърпа ръката.
— Все пак ще изминат няколко години, преди да умра, и през тези години ще ви се наложи да сте моя съпруга. Ще направя всичко по силите си животът ви да е възможно най-приятен. Нищо няма да ви липсва и ще се радвате на независимост, за която много кралици ще ви завиждат. Няма да ви налагам присъствието си. Тъй като имам вече трима възрастни синове, мога съвсем разумно да вярвам, че потомството ми е осигурено. Така че, освен ако вие не желаете да стенете майка, ще трябва да ме приемете в леглото си само през първата брачна нощ, както повелява обичаят. След това ще бъде винаги според вашата воля и за нищо няма да ви принуждавам — в тази област, както и във всяка друга. От вас искам само едно: бъдете вярна на дълга и задълженията си. Към мен. Но най-вече към херцогството. Херцогинята на Ансгорн трябва да е безупречна, разбирате ли?
Алисия се поколеба преди да отговори.
— Разбирам — каза тя.
— Но вие още не сте херцогиня на Ансгорн, което означава две неща. Първо, че все още е възможно никога да не станете — годежът може да се развали. Второ, това означава, че ако изисквам да бъдете безупречна, смятано от този ден насетне, то предполагам, че невинаги сте била такава. Така че аз ще простя на Алисия дьо Лоранс това, което никога не бих простил на Алисия д’Ансгорн.
И като се обърна за пръв път към нея, попита, без да пуска ръката ѝ:
— Това също ли го разбирате?
Тя разбираше твърде добре.
— В Ансгорн прелюбодейките ги бият с камшик и ги жигосват с нажежено желязо.
Срещайки погледа на херцог Ериан, Алисия се уплаши и се смути.
— Аз…
Но херцогът отново гледаше към залата.
— Поднасянето на почитанията ще започне, госпожо.
И пусна ръката на Алисия.
В продължение на три часа дворът на Ансгорн преминаваше, за да поднесе почитанията си на бъдещата херцогиня. Последва голямо пиршество и бал, по време на който херцогът, поради ранения си крак, помоли своите барони и рицари да танцуват с Алисия. Тя бе принудена да си даде вид, че се забавлява и — затворена в ролята, която ѝ се налагаше да играе, като в задушаваща примка — да изчака, въпреки всичко, да остане сама в своите покои, за да може най-накрая да се отпусне. Веднага щом ѝ се удаде, тя прогони придворните си, каза, че сама ще се съблече, настоя никой да не я безпокои. И веднага щом вратата се затвори, седна в най-отдалечения ъгъл на стаята, там, където никой не можеше да я чуе, и се разплака с лице, заровено в една възглавница, за да заглуши хлипанията си.
Плака много, наплака се на воля, като човек, който твърде дълго се е сдържал. Изплака страховете си, опасенията и гнева си, изхвърли от себе си всичко и вдигна глава едва когато се почувства облекчена и изтощена.
С все още пълни със сълзи очи Алисия се стресна, когато откри, че Ейлин стои на балконската врата.
— Какво…? Какво правиш тук? — попита Алисия, докато се изправяше.
— Доведох една приятелка — каза Ейлин и показа една стъклена бутилка. — Надявам се, че не виждаш нищо неуместно…
После влезе в стаята, сякаш нищо не се беше случило.
Алисия позна типичната форма на бутилка с бадемов ликьор, който обожаваше.
— Наистина нямам желание да пия — каза тя. — Остави ме, моля те.
— Имаш ли чаши? — попита Ейлин, като се оглеждаше наоколо.
Примирена, Алисия посочи един поднос, върху който бяха сложени няколко чаши, гарафа с вино и друга с вода. Ейлин отвори бутилката, напълни две чаши и подаде едната на Алисия, която я взе.
Двете млади жени седнаха на едно канапе.
— Какво става, Лис?
Алисия отпи глътка ликьор и каза:
— Херцогът знае. За нас с Лорн, онази нощ. Знае.
— Той ли ти го каза? — учуди се Ейлин.
— Не. Но ясно ми даде да разбера.
— Как?
Алисия предаде заплашителната реч, която херцог Ериан ѝ беше държал насаме, преди почестите.