— В нейна чест — уточни конярят с дебилна гордост.
Лорн го погледна, като не вярваше на ушите си.
В нейна чест?
Наистина ли щяха да нападнат един от най-добре защитаваните градове в Имелор, за да се харесат на кралицата и на Двора? За да поласкаят кралицата и за развлечение на придворните? Войната да не е въртележка!
Лорн поиска оседлан кон и пристигна в тръс в щаба на Ониксовата гвардия. Гвардията се упражняваше за ръкопашен бой, войниците се нападаха двама по двама с кама, брадва, боздуган или меч. Облечени само с риза и гологлави, те не жалеха силите си, а в това време Вард преминаваше между тях, наблюдаваше упражненията и викаше:
— Не се отпускайте! Ако паднете, изправяйте се веднага! Помнете: потта пести кръвта!
Като видя Лорн, той тръгна към него и подхвърли през рамо:
— Продължавайте! На Върховния крал служим!
— Върховния крал защитаваме! — отвърнаха в хор черните гвардейци.
— Изглежда, скоро ще атакуваме? — попита Лорн, слизайки от коня.
— Във всеки случай се подготвяме. Добре ли пътува?
— Горе-долу. Кой го реши това?
— Кой искаш да го е решил? Нашият скъп принц Ирдел.
— Това не му прилича…
Вард вдигна рамене, настроен фаталистично.
— Веднъж като се отприщят, свенливите стават много дръзки.
— Тази дързост обаче рискува да струва доста скъпо.
Един час по-късно, след като бе имал време колкото да се поизмие и да се преоблече, Лорн отиде в палатката на Алан. Тъй като там не намери никого, отиде в палатката на командването и нареди да известят за идването му.
Принц Ирдел го прие веднага, заобиколен от Алан, тримата си главни генерали и неколцина други. Наведени над един макет, те обсъждаха стратегията. Всички бяха с ботуши, носеха нагръдници и шпаги на кръста. Ръката на Алан не висеше в превръзката и той изглеждаше в добра форма.
— Приближете се, рицарю. Приближете се — извика Ирдел. — Идвате тъкмо навреме.
Лорн се доближи и с учудване видя, че макетът, който генералите разглеждаха, представляваше само Змиите — трите основни редута в защитата на Арканте. Тъй като се подготвяше всеобщо нападение, беше очаквал да види карта на всички укрепления на града с всички прегради, ровове и траншеи наоколо.
— Току-що уточнихме плана за нападението ни — каза Ирдел. — Остават само още някои подробности. Ще ви го изложим и вие ще ни кажете мнението си.
— Разбира се, принце. Но…
Алан разбра причината за смущението на Лорн и му стана забавно.
— Мисля, че Лорн си представя, че подготвяме всеобщо нападение…
— Навън само за това се говори — оправда се Лорн.
Ирдел и генералите му се спогледаха усмихнати.
— Аркантците имат шпиони сред нас — обясни той. — Целта на така нареченото всеобщо нападение е да ги заблуди и да прикрие подготовката на истинската атака.
— Никога не сме предвиждали масирано нападение — каза младият виконт Д’Ералс със снизходителност, която никак не се хареса на Лорн. — Не сме толкова глупави.
— За сметка на това обаче ще нападнем Змиите — оповести Алан ентусиазирано.
— Кога?
— Утре.
Още от началото на обсадата Алан предвиждаше офанзива срещу Голямата и двете Малки змии. Беше убеден, че е възможно да бъдат превзети и по този начин да се спечели победа, която да е не само военна, но и символна. Колко пъти беше обяснявал плана си на Лорн, като се оплакваше, че брат му не иска да го чуе? Вероятно в крайна сметка Ирдел е позволил да бъде убеден.
Лорн погледна макета.
— По това време сутрешните мъгли са много гъсти — каза Ирдел. — Ще се възползваме от това, за да разгърнем силите си и ще нападнем изненадващо на зазоряване. Малките змии откъм фланга. А Голямата змия челно. Тук, тук и тук.
— Челно?
— Ударът може да успее, ако е внезапен и изненадващ — намеси се Алан убедено.
Лорн беше скептичен и не каза нищо.
Продължи да изучава макета и забеляза с каква грижа към детайла беше направен. Всеки храст, всяка пътека, всеки насип бяха възпроизведени съвършено точно. Липсваха само димът и кръвта, ранените и убитите.
— Ще взривим мините в момента на нападението — каза Алан. — Те ще отворят пробив в Голямата змия и димът още няма да е слегнал, когато стъпим на укрепленията.
Лорн кимна неубедено.
— Миньорите прокопаха ли до Голямата змия? — попита той.