— При условие че умеят да си държат езиците зад зъбите. Ако този оникс е същият от Меча на кралете и това се разбере…
— Прав си. Дай ми го. Знам към кого да се обърна.
Лорн завърза кесийката и дискретно я даде на Алан. Но му се стори, че Ералс — който крадешком ги следеше — беше уловил жеста му.
— Да идем на въздух — предложи той.
Излязоха от голямата палатка на командването.
— Не ми харесва този тип — каза Лорн.
— Кой?
— Ералс.
Алан направи гримаса и смени темата или по-точно се върна на тази, която истински го интересуваше.
— Смяташ ли, че е възможно Меча на кралете да е бил намерен?
— Всъщност той никога не е бил наистина изгубен. Иргаард го е пазил и крил през всичките тези години.
— Хубав трофей. И как е попаднал в ръцете на бунтовниците?
— Загадка. Пратеничката им не пожела да ми каже.
— Защо?
— Друга загадка. За сметка на това обаче това, което пожела да ми каже, е цената, която искат. Двеста и петдесет хиляди лангри.
— Сребърни?
— Златни.
Алан не се сдържа и избухна в смях.
— Двеста и петд… И ти какво отговори?
— Нищо. Нямах сумата в себе си.
Алан се усмихна, после се обърна към Арканте, чиито укрепления в далечината бяха украсени с дълга гирлянда от блестящи факли. Нощта беше прохладна и спокойна, приятна. Голямата мъглявина беше много бледа и бавно увиваше милиарди звезди.
— Без съмнение искат много, като знаят, че ще получат по-малко — каза Алан замислено. — Това е играта на всички преговори. И в края на краищата, ако става дума наистина за Меча на кралете, дали това е много висока цена?
— Още повече че ако ние откажем, те биха могли да я предложат на други.
— Мислиш ли?
— А защо не?
Заедно обсъдиха всичко, което Лорн вече беше обмислил: възможността бунтовниците да се опитат да ги измамят, политическият и дипломатическият риск, който Върховното кралство поемаше, ако ги подкрепи против Иргаард, изключителният престиж, който ще спечели онзи, който издигнеше Меча на кралете. Можеше много да се спечели и много да се изгуби. Но несигурностите бяха прекалено многобройни и Алан не възнамеряваше да вземе решение, без да знае повече.
— Ще говоря с Естеверис — реши той. — Но в момента имаме друга, по-спешна работа.
Един слуга дойде да ги потърси.
— Рамото ти изглежда доста добре — каза Лорн, докато се връщаха към палатката.
— Много по-добре, да — отвърна Алан. — Като ново е.
Лорн не настоя повече, убеден, че Алан лъже.
Ирдел освободи генералите си малко преди полунощ, след като повтори и обобщи още веднъж с тях всеки етап от нападението.
— Вървете в лагерите си — каза той. — Опитайте се да поспите няколко часа. Може би имате да довършите някои неща, да напишете някои писма, да дадете последни наставления. Молете се, ако искате. Бъдете сигурни, че утре ще е един велик ден.
Когато голямата палатка на командването остана празна, Ирдел дълго стоя и гледа макета с втренчен, тревожен поглед, като се опитваше да намери отговори, които знаеше, че ще получи твърде късно. Знаеше, че тази нощ нямаше да може да заспи, но също така знаеше, че напразно се измъчва. Не можеше да направи нищо повече от това, което вече бе направил.
— Все още има време, принце.
Изненадан, Ирдел разбра, че не е сам. Лорн беше останал.
— Време за какво?
— Да се откажете от това нападение.
Принцът се изправи.
— Да се откажа? Но защо?
— Защото тази атака е рискована. Твърде рискована.
— Твърде?
— Може би.
— Не мисля, че е така, рицарю. Според мен това нападение има големи шансове да успее. Планът ни за атака е дързък, но е добър. Войските ни са добре обучени и добре командвани. А и ще имаме на наша страна ефекта на изненадата.
Лорн знаеше, че Ирдел не престава да си повтаря това, което току-що беше казал. За да се увери и успокои, принцът продължаваше да събира всички аргументи, способни да убедят разума му. Истински аргументи. Солидни. Но те не успяваха да заглушат предупрежденията, които интуицията му шепнеше.
— Вие се съмнявате — каза Лорн.
— Кой на мое място не би се съмнявал? Вие?
— Съмнявам се също като вас, принце. И също като вас мисля, че да се даде заповед за тази атака, означава да се поеме ненужен риск. Не си струва този риск и вие го знаете много добре.
Ирдел се напрегна.
— С какво право?