Предпазван от малък щит, закачен на предната част на ръката му, Лорн се катереше към обходния път на укреплението.
От наблюдателната кула Ирдел видя как черните гвардейци се качиха на обходния път и започнаха ожесточена битка. После насочи далекогледа си към другата Малка змия и установи, че там войниците са в по-тежко положение, но все пак успяват да разбъркат противниците си. Тогава Ирдел насочи вниманието си към движенията на отрядите при Голямата змия.
Сега се решаваше всичко.
Щяха ли аркантците да се хванат в капана, като повярват, че атаката е насочена само към Малките змии? Изминаха няколко дълги, много дълги минути, преди да дойде отговорът. Най-накрая няколко отряда напуснаха Голямата змия, за да идат да защитават Малките.
— Да! — процеди Ирдел през зъби.
— Изтеглят войници от гарнизона на Голямата змия — установи граф Д’Алвейн. — Изобщо не си помислят, че можем да ги нападнем. Капанът сработи.
— Сега вече нашите трябва да удържат — каза Мидхелт.
Загрижен, Ирдел местеше далекогледа си от едната Малка змия към другата в очакване да настъпи точният момент, когато да даде заповед за основната атака.
— Наредете да дадат оръдейния изстрел — каза той.
Събудена внезапно, Исандра изтича на балкона веднага, щом чу камбаните да бият тревога. Като видя, че Змиите са нападнати, тя незабавно се върна вътре, облече се бързо и отказа да я срешат. Напускаше покоите си в момента, когато пристигна Великият градоначалник.
— Госпожо! Къде отивате?
— Не се ли сещате? — възрази Господарката на Арканте, без да спира.
Вол я познаваше достатъчно, за да знае, че е безполезно да я задържа. За щастие, беше дошъл с ескорт от конници, който да гарантира сигурността и на двама им.
— Госпожо, чакайте ме! Идвам с вас!
Когато пристигнаха на укрепленията, едната от Малките змии почти беше превзета. Но пък Голямата си оставаше незасегната.
— Трябва да изпратим подкрепления — извика Исандра.
— Имаме велики генерали и отлични капитани, госпожо. Оставете на тях да решават военните въпроси. Освен това дори Малките змии да паднат, знаете, че Голямата е непревземаема. А и вижте, войниците на Върховното кралство не смеят да я нападнат.
— Ако Лукас беше тук…
— Щеше да ви каже, че тук сте в опасност — прекъсна я Вол. — Сега ме последвайте, моля ви!
— Няма да си тръгна оттук.
— Господарке, животът ви е твърде ценен, за да ви позволя да го рискувате по този начин!
Оръдейни изстрели подчертаха думите му и първата вълна от снаряди се разби в укрепленията.
Лорн чу оръдието, отряза една глава и като се възползва от кратко затишие насред мелето, се обърна към обсадния лагер. Една по една всички оръдейни батареи стреляха и подлагаха Арканте на непрекъснат огън. Това означаваше, че атаката скоро щеше да започне. Ониксовата гвардия трябваше да удържи и да понесе възможно най-страшните удари, за да принуди аркантците да оголят защитата на Голямата змия.
— За Върховното кралство! — изрева Лорн и продължи да се бие. — За Върховното кралство!
Съгласно заповедите му, артилеристите стреляха по кулите и стените на Арканте. С далекогледа си Ирдел виждаше как снарядите прелитат високо и рушат покриви и стени, но стрелбата достигаше основно до парапетите.
Паника започваше да обзема аркантците.
Те не познаваха мощта на артилерията на Върховното кралство. Откриваха я твърде късно и след дълги седмици на неподвижност и тишина внезапната мощ на бомбардировката, която понасяха, им се струваше още по-голяма. От всички страни върху Арканте се сипеха снаряди. Дори корабите, които препречваха реката в горната и в долната част, стреляха страховито. Подпалиха се пожари. Части от укрепленията бяха изоставени от войниците, натоварени да ги пазят. Но най-вече непрестанната канонада не позволяваше на града да изпрати подкрепления към Змиите.
Целта на тази канонада беше двойна.
От една страна, да подлуди противника. Да го уплаши. Да го доведе до пълно объркване под този разрушителен, оглушителен потоп, с риск да изчерпа запасите от снаряди и барут. А от друга, да изолира Змиите. Да ги принуди да разчитат единствено на собствените си ресурси. Да направи така, че в един момент Арканте да се откаже от тях.