— Гледай — каза Вард.
Лорн се обърна към втория мост, на който техните войници, които бяха превзели другата Малка змия, още се биеха. Така че от онази страна не можеха да се надяват на кой знае какво. Що се отнася до Лорн, с него вече имаше само петнадесетина черни гвардейци и двайсетина обикновени войници. Трябваше да остави неколцина здрави мъже назад, за да удържат превзетия редут, да пазят затворниците и да се погрижат за ранените от двата лагера. Останалите бяха или мъртви, или неспособни да се бият.
За щастие, аркантците не можеха да получат помощ откъм града, защото мостът, който свързваше Голямата змия с Арканте, вече беше само развалини и продължаваше да бъде обстрелван. И все пак мястото далеч не беше готово да падне. Солидна и добре защитавана, главната кула на редута беше дори непревземаема. Алан се биеше напразно. Само се излагаше на риска да бъде заловен или убит и ненужно жертваше човешки животи, а през това време неговият тръбач призоваваше подкрепления, които не идваха.
И никога нямаше да дойдат — разбра Лорн.
— Голямата змия няма да падне днес — каза той. — Нито утре. И Ирдел го е разбрал.
Исандра Аркантска следеше боевете от балкона на една висока кула. Виждаше само пушеците и движенията, но чуваше ужасните шумове сред разменените оръдейни изстрели. Нищо от това, което ставаше и се решаваше в този момент, не зависеше от нея. Тя нямаше никаква военна власт. Но тази война и тези страдания, тези разрушения и тези мъртви бяха последица от нейната политика. Вината за всеки загинал беше нейна и трябваше да понесе тежестта за неизброими траури.
Трима офицери в бойни ризници се явиха и коленичиха на земята със свалени шлемове и меч на кръста.
— Господарке — каза единият от тях, — генерал Белдорн ви докладва със съжаление, че Малките змии бяха превзети от врага.
— А Голямата?
— Нашите войски все още я удържат въпреки пробива, направен в крепостната ѝ стена. Но войниците на Върховното кралство са там и ние не знаем колко хора защитават кулата.
— Какво очаквате от мен, офицер?
— Малките змии вече представляват опасност за Арканте и за Голямата змия. Освен това трябва да докажем нашата решимост пред врага, преди той да изпрати още подкрепления. Само това може да спаси Голямата змия и тези, които я защитават.
— Какво искате да ми кажете?
— Генерал Белдорн възнамерява да насочи нашите оръдия срещу Малките змии, за да ги разруши и да принуди вражеските сили да ги напуснат.
Объркана, Исандра впери поглед в офицера.
— Защо ми съобщава това свое намерение? Аз нямам право да… — тя разбра и пребледня. — Има още наши хора на Малките змии, нали?
— Да, господарке. Затворници. Ранени. Неколцина, които се крият, може би.
Господарката на Арканте се обърна към укрепленията на своя град и по-нататък, към атакуваната Голяма змия.
— Ейрал да ни е на помощ — прошепна тя.
Ирдел заповяда да свирят отбой, когато видя, че аркантците започнаха да обстрелват Малките змии, докато все още техни войници се намираха там. В този момент Лорн и неговите хора си пробиваха път към Алан, който продължаваше да атакува кулата на Голямата змия. Аркантците около него се биеха за всяка педя, за да я защитят. Онези, които се бяха затворили в нея, стреляха с арбалети и аркебузи от бойниците или от зъберите. Войниците се биеха и се блъскаха във всеобщото меле. А калта, която тъпчеха, беше пропита от кръв, лъщеше от вътрешности, осеяна с осакатени тела, изпочупени оръжия, сцепени щитове. Удряйки наляво и надясно, Лорн успя да стигне до Алан и докато черните гвардейци образуваха защитен кръг около тях, той извика в шумотевицата:
— Алан!
— Лорн! Ето те най-сетне!
— Трябва да се изтеглим! Ела! Ние ще те ескортираме!
— Да се изтеглим? Никога!
Алан се обърна, за да каже на тръбача си да свири за още подкрепления, но видя, че мъжът лежи мъртъв, напряко на друг труп, със стрела в окото. Вдигна тръбата и се изправи, но Лорн го сграбчи за ръката.
— Алан! Всичко свърши! Ела!
Но той се освободи с рязко дръпване.
— Не! Можем да победим!
— Тръбят за отстъпление, Алан!
— Не! — изрева Алан.
Наду тръбата и даде два къси и един дълъг сигнал. Сред войниците на Върховното кралство, които се биеха на редута, настъпи объркване. Тръбите на генералния щаб свиреха отстъпление, а тук, на място, викаха подкрепления и атаката продължаваше.