Херцогът не отговори.
Ейлин се поколеба, после продължи:
— Както ви писах в писмата си, с голямо удоволствие разбрах за завръщането ви в Двора.
— Благодаря.
— Надявам се… Надявам се, че се чувствате добре тук.
Сега не беше уверената прелъстителка, каквато беше обикновено. Нито измамно простодушното момиче, което намигаше като куртизанка, каквато ставаше, за да се хареса на определени мъже. Насаме с баща си беше като свенлива, смутена девойка, влюбена, постоянно дебнеща някой нежен поглед или жест.
Фелн се обърна и отпи глътка вино, като гледаше дъщеря си над ръба на чашата. После продължи да я гледа, правеше се на безразличен, а тя не смееше да помръдне. Накрая остави чашата си и каза:
— Приближи се.
Щастлива, Ейлин си помисли, че иска да я прегърне. Подчини се, но баща ѝ я спря преди да стигне до него.
— Там. Така е добре.
Тя престана да се усмихва и, застанала насред стаята, чакаше, без да разбира.
— Не по-далеч — добави херцогът и започна бавно да обикаля около дъщеря си.
Тя стоеше неподвижно и сдържа потръпването си, когато той се прилепи до нея и я прегърна нежно отзад, сложил брадичка на рамото ѝ.
— Липсваше ми — прошепна той, докато развързваше колана, пристегнал талията на дъщеря му. — Много. Твърде много.
— Съ… Съжалявам.
— Не биваше да заминаваш. Имах… нужда от теб!
При тези думи с рязко движение Фелн махна колана на Ейлин. Тя потрепери, но се сдържа и продума:
— Алисия ми е приятелка! А и мога да съм ви полезна, нали? Трябваше да…
Не довърши думите си, като почувства, че баща ѝ се опитва да развърже с една ръка връзките на роклята ѝ. След като я развърза, херцогът дръпна връзката, която изсвистя и се освободи от първите илици. Дръпна още, после още веднъж, роклята се отпускаше все повече, накрая вече се държеше само на раменете.
— Ще трябва да те накажа — каза Фелн, като се отдръпна малко от Ейлин.
— Зная — каза младата жена задъхано.
Разтреперана, тя сведе глава.
Застанал зад гърба ѝ, баща ѝ оголи раменете ѝ и горната част на роклята се свлече и застана на ханша ѝ.
— След това — каза херцогът — всичко ще бъде простено и ще ти кажа какво да правиш. Алисия наистина е бременна, нали?
— Да.
— И може да е единствено от Лорн?
Ейлин потвърди.
— Отлично… Сега брой.
Първият удар с колана се стовари върху раменете на Ейлин.
— Едно…
Кралицата си почиваше, когато ѝ известиха за пристигането на вестоносец.
— И какво от това? — каза тя.
— Той има заповед да ви придаде лично съобщението си, господарке — отговори капитанът на Лазурната гвардия. — Министър Естеверис го изпраща.
— Въведете го.
Като видя кой влиза през вратата, кралицата разбра, че съобщението няма да ѝ бъде предадено лично в ръцете, а ще ѝ бъде съобщено устно. Прогони придворните си дами и като се обърна към Далк, му каза:
— Слушам ви.
Изпълнителят на мръсните поръчки на Естеверис се огледа предпазливо наоколо си. Тези прегради от платно и дъски не му вдъхваха никакво доверие.
— Можем ли да говорим, господарке?
Кралицата кимна.
— Тихо — каза тя.
— Кралят изготвя ново завещание. Тайно е повикал учени и законотворци за тази цел.
Нямаше смисъл да пита как Естеверис го беше научил. Една от силните страни на министъра беше, че имаше шпиони навсякъде.
— За щастие — добави Далк, — някои от тези ерудити са привлечени на наша страна.
— Върховният крал в Цитаделата ли ги е събрал? — попита кралицата.
— Да, господарке.
— Там, където са недостижими. Нито пък можем да променим хода на събитията.
Кралицата замълча и се замисли.
Завещанието, което кралят променяше, посочваше Алан като наследник на короната на Върховното кралство. Никакво съмнение, че новото щеше да възстанови Ирдел в неговите права на първороден, което беше насочено против амбициите, които кралицата хранеше за своя син. Преди три години Върховният крал се беше оставил да бъде убеден, че Алан ще е по-добър крал от Ирдел и беше направил — тайно — своето завещание в този смисъл. След това Естеверис и кралицата бяха привели в действие всичко, за да подготвят Върховното кралство за коронясването на Алан. Най-напред като си осигуриха популярността на Алан. Но и като се мъчеха да покажат Ирдел във възможно най-лоша светлина, като убедят общественото мнение, че той няма необходимите качества и като го тласкаха към провал.