— Вие сте луд!
— Трябва да говоря с нея!
— Тя ще откаже. Няма да дойде.
Лорн помисли, изчака малко и съвършено уверено хладно заплаши:
— Или Лис ще дойде, или аз ще отида при нея. Бъдете убедителна. Искам само да говоря с нея, та дори и да е за последен път.
Тя дойде.
Лорн, който не знаеше дали трябваше да се надява, се отлепи от една купчина, когато позна леките ѝ стъпки. Балът продължаваше. Чуваше се музиката и смеховете, които се носеха в нощта. Но тук, в двора, където Лорн беше определил среща на Алисия, всичко беше спокойно и тихо. Бледа мека светлина се спускаше от Голямата мъглявина.
Тя беше.
Сама.
Алисия стоеше неподвижно, с ръце в ръкавите, облечена с наметало, чиято широка качулка, падаща върху раменете, скриваше лицето ѝ.
Отначало Лорн не посмя да тръгне към нея.
— Ти дойде — каза той по-сурово, отколкото му се искаше.
— Ти не ми остави никакъв избор.
— Не ми се сърди. Исках да поговорим.
— Добре тогава, говори. Ще те изслушам.
Алисия се държеше студено. Твърде студено. Лорн разбра, че това беше просто защита и се приближи до нея. Тя не помръдна, но в последния момент размаха една кама.
Смутен, Лорн замръзна на едно място.
— Оръжие? — попита той. — Но защо?
Беше наранен, обиден.
Алисия започна да трепери.
— Не… Не знам — призна тя и сведе очи.
Пусна камата, а Лорн я взе в прегръдките си. Тя се прилепи към него с буза, опряна на гърдите му, и рече:
— Струва ми се, че полудявам…
Лорн нищо не каза.
Съвсем спокойно погали Алисия по гърба, почувства, че тя се отпуска и той също се почувства по-силен.
— Вярно ли е? — попита той след малко.
Тя разбра за какво говори той.
— Да.
— Какво ще правиш?
— Не мога да задържа това дете, Лорн.
— Тогава какво?
— Има начини. Отвари, които акушерките приготвят.
— Черните билки.
— Да.
Лорн сложи ръце върху раменете на Алисия и леко се отдръпна от нея, за да може да я погледне в очите.
— Моля те — каза той. — Не прави това. Много е опасно.
— Нямам избор.
— Разбира се, че имаш!
— Много добре знаеш, че нямам.
— Аз ще те закрилям. Ще закрилям и двама ви, и теб, и детето.
Тя се ядоса.
— Но не става дума за това! — каза тя и се отдръпна.
Лорн остана безмълвен.
Алисия се успокои почти веднага и каза тихо:
— Не става въпрос за мен. Нито за теб. Нито дори за него — добави тя, като сложи ръка на корема си. — Става въпрос… — тя посочи наоколо си с широко движение. — Става дума за всичко това! За Върховното кралство. За Ансгорн и за Сарм. За баща ми. За моята роля и моите задължения. Аз съм Алисия дьо Лоранс. Скоро ще бъда херцогиня на Ансгорн и не можем да направим нищо, за да променим всичко това.
— Напротив, можем. Мога да те отвлека. Да те освободя. Да бъда до теб, когато родиш нашето дете, докато Драконът на смъртта ни раздели.
Тя се усмихна, разнежена, понеже той беше искрен и мечтаеше. Дълго се гледаха. По този начин тя му каза, че го обича, но няма да избяга от съдбата си. Той ѝ отговори, че я обича и че се примирява. Той разтвори ръцете си и тя се сгуши в него.
— Бих те отвел толкова далеч, колкото трябва — прошепна той. — И ще те обичам, както никой няма да те обича.
— Зная — отвърна тя, като сдържаше сълзите си.
— И все пак, заклевам те, не убивай нашето дете.
Тя искаше да му отговори, но изведнъж нещо я разтревожи. Почувства, че макар Лорн да продължаваше да я държи в ръцете си, в мислите си вече не беше с нея. Разбра, че не бяха сами и със свит от страх стомах се обърна.
Видя мъжки силует и четири други зад него.
— Не се бой — каза ѝ Лорн, докато Форланд вървеше към тях.
Синът на херцог Д’Ансгорн се мъчеше да запази достойнство. Но гласът му потрепери, когато каза:
— Госпожо, отдръпнете се от този мъж.
Алисия се поколеба.
Така или иначе, Лорн я държеше.
— Не се приближавайте — заплаши той.
Извади меча си, като с другата си ръка продължаваше да държи Алисия, после застана в профил и насочи своята скандка към Форланд и четиримата рицари, които го придружаваха.
Те също извадиха оръжията си.
— Пуснете я да си върви — каза Форланд.
Жестоки чувства се бореха в него: гняв, срам, ревност. Честта на рода му и на Ансгорн беше опетнена. И ако можеше да понесе мисълта, че тази, която обича, е сгодена за баща му, вместо за него, това тя да е с друг мъж му се струваше като двойно предателство.