Протегна ръка.
— Елате, госпожо.
— Не — каза Лорн и притисна Алисия към себе си.
Форланд беше известен като изключителен боец и не беше сам. Лорн се съмняваше, че ще може да се справи срещу петимата, но беше готов да опита късмета си. Без да му личи, преценяваше къде и как да нанесе първата си атака, когато Алисия изведнъж се освободи от прегръдката му.
Той я погледна объркано.
— Прости ми, Лорн — помоли тя.
— Приближете се, госпожо — каза Форланд.
— Не! — извика Лорн и сграбчи Алисия за ръката.
Жестът му изненада всички.
— Лорн! — промълви Алисия.
— Пуснете я! — заповяда Форланд и извади меча си от ножницата.
Готов за бой, той тръгна напред. Неговите рицари направиха същото и тъй като Лорн ги очакваше, Алисия се уплаши, че може да се случи най-лошото. Знаеше, че Лорн няма да отстъпи. Видя го как пада под ударите на петимата противници и — в отчаянието си — извика на Форланд:
— Брендал, не!
Лорн се вцепени.
В паметта му се върна един спомен.
Спомен, който не знаеше, че е запазил, но който неговият Дух от Тъмнина върна в съзнанието му и чиято точност го порази, без да може да се усъмни в неговата истинност.
„Брендал?“
Онази нощ във Валанс, когато се бяха срещнали на малката тераса на Кулата на птиците, Алисия не беше познала Лорн веднага и беше попитала:
— Брендал?
Развълнуван, нетърпелив, тогава Лорн не беше обърнал внимание. Но сега всичко му се струваше ясно. Сега действителността го порази. Сега разбираше, че Алисия си е мислела, че ще се срещне с Брендал, когато бе дошла на онази среща.
Онази тайна среща.
Любовна.
Невярващ и побеснял, Лорн гледаше Алисия.
— Не заради мен… Не заради нас херцог Ериан те е предупредил — каза той. — А… а заради вас двамата!
Колкото и бегъл да бе, виновният поглед, който Форланд и Алисия размениха, струваше колкото всички признания, взети заедно. Лорн пусна Алисия и като посочи презрително корема ѝ с брадичка, попита полугласно:
— Поне от мене ли е това копеле?
Веднага съжали за думите си.
Лицето на Алисия се беше променило напълно. Тя погледна Лорн право в очите със смесица от ужас и отвращение и се дръпна от него, сякаш в този момент изведнъж откриваше, че той беше някакво чудовище, опасност.
— Не. Лис, не исках… Моля те… Прости ми, Лис. Прости ми!
Но нищо от това, което можеше да каже, нямаше никакъв шанс да стигне до Алисия. Лорн го разбра и отчаянието, омразата, която изпитваше към себе си, го разгневиха още повече. Печатът на Тъмнината изгаряше дланта му. Разкъсваща лава обхващаше ръката му.
Форланд ледено попита:
— Очаквате ли дете, госпожо?
Алисия сведе очи, неспособна да лъже повече.
Форланд стисна юмруци.
— Ще ви бъде поискано да дадете сметка за всичко — обеща той.
И като се обърна към Лорн:
— На вас също, рицарю.
Лорн го измери с поглед пренебрежително, след това се изплю върху ботушите му.
— Можете да започнете от мен.
Оркестърът свиреше, гостите танцуваха.
Все така весел, балът продължаваше сред нощната прохлада. Големите огньове бяха замрели, но осветлението беше осигурено от дузини факли, които слугите постоянно сменяха и на чиито пламъци проблясваше сатенът на роклите, коприната на накитите, златните и сребърни нишки на брокатите, сиянието на бижутата, както и радостта, желанието и опиянението в погледите.
Напълно отсъстваща, Ейлин танцуваше, без да се забавлява, когато баща ѝ я отне от кавалера ѝ. Като се довери на сведенията, дадени му от дъщеря му, той анонимно беше посочил на Форланд мястото и часа на срещата, която Лорн беше определил на Алисия. След това сигурен и вече щастлив от резултата, Фелн само трябваше да изчака донесението на неколцината добре разположени около мястото информатори.
И това никак не закъсня.
— Утре — каза той, като започна бърз танц с дъщеря си — Форланд ще убие Лорн или Лорн ще убие Форланд. Разбрали са се да се срещнат на зазоряване за дуел.
С фалшива усмивка на уста Ейлин почувства, че ѝ прилошава.
— А Алисия? — попита тя разтревожено.
— Признавам, че не смеех да се надявам на толкова много — продължи Фелн, като се направи, че не е чул. — Скандал, да. Но дуел между принц на Ансгорн и Първия рицар на Кралството! Даваш ли си сметка? Съмнявам се, че това ще се размине без сериозни политически и военни последици първо за Върховното кралство, а след това за тази обсада. Какво ли не бих дал да видя изражението на Селиан, когато научи новината!