— Рицарю!
— Вие сте тук единствено за да си подсигурите гърба — продължи Лорн, без да повишава тон. — Искате да подчертаете несъгласието си, за да можете да се дистанцирате от Гвардията и от мен утре? Е, добре, направихте го. Потвърждавам тук и сега, че съм запознат с вашите възражения и Вард може да свидетелства, че е така.
Объркан, Горланс се обърна към Вард, който го гледаше мрачно и потвърди, като направи знак с глава.
— Сега излезте — добави Лорн. — И знайте, че ако все още сте част от Ониксовата гвардия, то е, защото не мога да ви изгоня, без да обидя принц Алдеран. Именно благодарение на него ви е връчена тази ризница и пак благодарение на него все още я носите.
— Рицарю, държа да ви уверя, че…
— Излезте.
Лорн не беше повишил глас, но тонът се беше повишил.
Горланс излезе, а Вард затвори вратата с крак, като се усмихваше против волята си.
— Ти никога не си харесвал тоя тип, нали?
— Никога.
Чуха приближаването на коне.
— Вече? — изненада се Лорн.
Все още беше тъмно, небето на хоризонта едва побледняваше. Лорн отиде до прозореца, като прибра меча си в ножницата и видя двама конници, които влязоха в двора. Единият беше Алан, гологлав, по риза и с навити ръкави; другият беше Одрик.
Лорн излезе на прага. Алан скочи от седлото и като остави на слугата си грижата да завърже конете, влезе в столовата, без дори да погледне към Лорн.
— Оставете ни — каза той на Вард.
Вард се оттегли с поклон, докато Лорн влизаше.
— Пази вратата — каза му Лорн.
Вард кимна.
— Откажи се от този дуел — заповяда Алан веднага щом Лорн затвори вратата.
— Не.
— Все още има време.
— Съмнявам се.
— Още има време, щом ти казвам, че още има време! — вбеси се Алан. — Откажи се от този дуел!
Съвсем спокоен, Лорн възрази:
— Не можеш да ме принудиш. Никой не може.
Имаше право и Алан го знаеше. Двамата мъже се измерваха с поглед известно време, после Алан каза:
— Ти си Пръв рицар на Кралството. Представляваш Върховния крал и въплъщаваш неговата власт. Ако се дуелираш с Форланд и го убиеш, това ще е все едно че Върховното кралство обявява война на Ансгорн.
— Тогава ще е по-добре да умра.
— Не се шегувай, Лорн! Ако продължаваш да се инатиш…
Лорн го прекъсна:
— Няма да се бия в качеството си на Пръв рицар.
— Тогава ще бъдеш обвинен в предателство. И осъден.
— Зная.
Лорн беше решен.
Алан въздъхна и отчаяно каза:
— Няма да мога нищо да направя за теб, Лорн.
— Искам от теб единствено да закриляш Алисия.
— Алисия?
— Обещай ми, че ще се увериш, че нищо няма да ѝ се случи. Каквото и да стане. Ако не го направиш заради мен, направи го заради нея. Заради Енцио.
Тъй като не знаеше какъв ангажимент поема, Алан се поколеба.
— Моля те — настоя Лорн.
— Къде е тя?
— Тук. В една стая. Логан и Йерас я пазят.
Алан сякаш падна от небето.
— Какво? Тя… тя е тръгнала с теб?
И понеже Лорн не отговаряше, Алан се досети.
— Ти си я отвлякъл? — извика той.
— Къде мислиш, че можеше да отиде? Не можех да я изост…
— Ама ти наистина си полудял!
Тонът се повиши.
— Нямах избор! — възрази Лорн.
— Нямал си избор? Ама ти даваш ли си изобщо сметка какво говориш?
Лорн погледна настойчиво Алан в очите, после каза:
— Алисия носи моето дете.
Думите му паднаха като гръм от ясно небе и оставиха Алан смаян.
— Алисия носи моето дете — повтори Лорн. — Но не може да го задържи, ако трябва да се омъжи за херцог Д’Ансгорн.
И тогава Алан разбра това, което до този момент нямаше никакъв смисъл за него. Това, че Лорн беше предизвикал Форланд под въздействието на гнева, изглеждаше разбираемо, особено ако ставаше въпрос да защити Алисия или честта си. Но как можеше да продължава да упорства за този дуел сега, на спокойна глава, когато можеше да прецени последиците от него?
— Искаш да спасиш детето — каза Алан. — Искаш скандал, за да се разкрие съществуването на това дете. И ако Алисия не се омъжи за херцог Ериан, вече нищо не я принуждава да абортира.
Лорн наведе очи, смутен, но все така решен.
— Това е единственото решение.
— За тебе може би. А за Лис? Помисли ли за последиците за нея? Готвиш се да ѝ причиниш такова нещастие…
Лорн не отговори.