Граф Дьо Форланд пристигна на разсъмване, придружен от един рицар и един щитоносец. Слезе от коня и тръгна сам към средата на двора, където го чакаше Лорн. Двамата мъже бяха в пълни бойни доспехи. Ризницата на Лорн беше черна, без друго украшение, освен герба на черните гвардейци, извезан на сърцето. Ризницата на Форланд беше от сива стомана, великолепно украсена с позлатени релефни фигури: истински княжески доспехи, отлично изработени, нови, които обаче нямаха нищо общо с парадно облекло и в които графът изглежда се движеше без никаква трудност. А Лорн чувстваше, че скоро ще да му стане трудно, тъй като беше свикнал с гъвкавата ризница от кожа и метални халки, създадена от Вард за Черната гвардия. Впрочем, ако стародавните правила на рицарския дуел оставяха свободен избора на оръжие, то те налагаха доспехите.
На кръста на Лорн беше препасана вярната му скандка.
Форланд носеше само един меч на колана си, но щитоносецът, който вървеше след него, носеше дълъг, тежък меч, прибран в ножница, готов да бъде изваден. Форланд притежаваше необходимата сила да борави с този меч с една ръка. Но не носеше щит и Лорн се досети, че щеше да си служи с меча най-вече с две ръце — доказателство, че имаше доверие на ризницата си, за да отбива атаките, които той нямаше да успее да парира. От своя страна Лорн беше предпочел малък кръгъл дървен щит, обточен с желязо. Закачен на лявата му китка, щеше да издържи колкото може на ударите на тежкия меч.
Лорн извърна глава към Алан и Вард.
Те стояха на входа на главната сграда, заедно с още неколцина черни гвардейци, сред които Логан, Йерас, Ройс и Кай. Други образуваха група около Горланс под навеса на конюшнята. Всички бяха мрачни. Безизразни. Неподвижни. Облечени в черно и въоръжени, те сякаш носеха военен траур. Погледът на Лорн срещна очите на всеки един от тях, после се върна към Алан и Вард — те и двамата вече не се надяваха Лорн да се откаже. Лорн вдигна поглед и видя Алисия, която гледаше от един прозорец — бледа, разстроена, гледаше го както се наблюдава бедствие, уплашена и невярваща.
Погледът ѝ беше умоляващ.
Лорн свали пръстена си и го показа на Форланд, който кимна. Но съвсем не си правеше илюзии. Жестът изобщо не беше достатъчен, за да отклони от Върховното кралство всякаква отговорност в това начинание, но поне спазваше формалностите. Подхвърли пръстена на Вард. Но Алан го улови, докато летеше.
Форланд спусна наочника на шлема си, а в това време Лорн нахлузи тежките ръкавици, закачени на колана му. На свой ред и Лорн си сложи шлема, внимателно го намести и стегна каишката. След това извади меча си, а Форланд извади своят от ножницата, която неговият щитоносец му подаде.
Щитоносецът се оттегли сред пълната тишина, нарушавана единствено от скърцането на подметките му по отъпканата земя.
Противниците застанаха мирно един срещу друг и Форланд каза:
— Смърт или помилване?
— Смърт или помилване — отговори Лорн достатъчно силно, за да бъде чут от всички.
Условията на дуела бяха обявени: той щеше да завърши само със смъртта на единия боец или ако победителят помилваше живота на победения. Лорн си наложи да се въздържи и да не погледне за последно към Алисия. Щеше му се тя да разбере. Правеше това за нея, за тях двамата, за детето, което тя носеше.
За това дете, което сега вече щеше да живее, каквото и да се случеше…
Форланд нападна.
Лорн отби удара и отвърна с няколко силни удара — десен, ляв, десен, ляв, които принудиха Форланд да отстъпи и да се защитава. Лорн искаше да наложи своя ритъм на двубоя. С дългия си меч Форланд имаше предимството на по-голямата дължина, но беше по-бавен. Така че Лорн трябваше да разчита на бързината си, ако искаше да вземе преднина, с риск да се умори малко.
С риск да се покаже непредпазлив.
Това несъмнено щеше да е от полза с някой друг, но не и с Форланд, който с право беше смятан за един от най-добрите рицари в Ансгорн, и Лорн вече се убеждаваше, че репутацията му не е преувеличена. Форланд не само беше изключителен боец. Беше и добър стратег и веднага щом усети, че ръката на Лорн започна да се уморява, не се задоволи само да отбива ударите, но започна да напада, така че блокира скандката на противника си.
Ударът беше жесток.
Лорн за малко не изпусна меча си, докато ръката му отхвърча назад и го оголи странично. Форланд нанесе удар. Лорн ловко го избягна, опита се да нападне, но неуспешно. Форланд удари пак и този път засегна Лорн по хълбока. Мечът на Форланд се удари в нагръдника на бронята в същото време, когато Лорн стоварваше скандката върху рамото на Форланд. Беше удар, който отсича ръка, но също като Лорн, и Форланд беше спасен от бронята си. Скандката изкриви нараменника му, но не успя да го разцепи. Графът се олюля, зашеметен от удара.