— Мога ли да направя нещо за теб?
Алан се съвзе.
— Извинявай — каза той. — Но точно в тази килия умря мъжът, който искаше да убие Жал. От всички тъмници в този затвор… как е възможно…?
Лорн направи отчаяна физиономия.
— Драконът на съдбата проявява специално внимание към мен — иронично рече той.
Алан се огледа, за да седне някъде, но не видя нищо. Поколеба се, после, тъй като Лорн не изглеждаше да има желание да стане, клекна срещу него.
— Как си? — попита той.
Лорн вдигна рамене.
— Горе-долу. Какви са новините?
— Твоят случай далеч не е прост. Юристите, с които разговаря Естеверис, се претрепват. А дипломатите дават други предложения.
— Щастлив съм да го чуя.
— Да, можеш да си щастлив, защото това може да ти спаси живота.
— Как така?
— Първо ми направи място, за да мога да ти обясня.
Лорн се дръпна малко встрани и Алан седна на сламеника до него, и двамата с гръб към стената.
— Е? — рече Лорн.
— Казано и с една, и със сто думи, твоят случай е политическа и юридическа главоблъсканица. Ако останеше само до майка ми, вече щеше да си екзекутиран, без да мога да направя каквото и да било. Но нещата не са толкова прости.
— Благодарение на него — каза Лорн, като посочи пръстена на Първия рицар, който продължаваше да носи на пръста си.
— Благодарение на него — потвърди Алан. — По всеобщо мнение няма никакво значение дали си го свалил или не преди дуела. Тъй като единствен Върховният крал може да направи някого Пръв рицар и само той може да го развенчае. Следователно ти представляваше Върховния крал и Върховното кралство, когато се изправи срещу Форланд. Впрочем продължаваш да ги представляваш.
— Възхити се на двореца ми — прекъсна го Лорн.
Но принцът дори не направи опит да се усмихне, а продължи:
— Което е основание да бъдеш съден за държавно предателство. Нападайки Форланд, ти тежко навреди на политиката на Върховното кралство и на неговите отношения със съюзна държава. Ако беше посланик и беше обявил война на Ансгорн на своя глава, щеше да е почти същото. Разбираш ли?
Лорн кимна.
Отлично разбираше и до момента не научаваше кой знае какво.
— За да се обърка всичко докрай — продължи Алан, — моментът, в който уби Форланд, също поставя проблем. Според някои си го убил при дуел. Но според други дуелът е бил приключил, когато ти обезглави Форланд. Което те прави убиец.
Алан замълча в очакване на някаква реакция, която така и не дойде.
— Убиец — натърти той.
Но Лорн не отговори.
Изглеждаше сякаш беше някъде далеч, с очи, наведени към белязаната си ръка, чиято длан разтриваше. Духът от Тъмнина беше довършил Форланд — от проклетия или от каприз. Но признаването на този факт с нищо нямаше да помогне да се разреши случая на Лорн, тъкмо напротив.
— Лорн? — разтревожи се Алан.
— Кажи ми за Лис.
Алан смръщи вежди.
— Тя… тя се върна в Сарм. Бракът беше анулиран, а годежът развален, но… ти това го знаеш. Защо…?
— А детето? — прекъсна го Лорн. — Нашето дете. Ще го задържи ли?
— Да, несъмнено. Как да знам?
Изведнъж Лорн стана и отиде да се подпре с две ръце на отсрещната стена. Вече мислеше единствено за това, за това дете, което беше негово и което Алисия носеше.
— Тя трябва да го задържи, Алан. Не ми пука за останалото, но тя трябва да го задържи. Иначе съм направил всичко това за едното нищо.
Алан също се изправи.
Приближи се до Лорн и като сложи ръка на рамото му, каза:
— Вече нищо не можеш да направиш. Сега трябва да мислиш за себе си.
Лорн помисли, примири се и се обърна с лице към приятеля си.
— Дойдох да ти направя едно предложение — каза Алан.
Лорн кимна и заслуша внимателно.
— За да те съдят за държавна измяна, означава да се приеме, че си представлявал Върховния крал по време на дуела. А това означава да рискуваме война с Ансгорн, нещо, което Естеверис не иска. Подкрепленията, които Ансгорн беше изпратил на обсадата на Арканте, са се върнали, но според нашите шпиони остават мобилизирани на границата. Сиреч на херцог Ериан не му минава гневът. Очевидно само чака да употреби тази армия срещу Върховното кралство, но не може да го направи без… основателна причина.
— А загубата на син по време на дуел не е такава — каза Лорн.
— Не и ако този дуел е поради лична вражда. Дуелите за чест или справедливост са чести в Ансгорн.
— Следователно трябва Форланд да е бил убит от мен, Лорн, а не от Първия рицар.