Беше в издълбаната планина, в която Драконът на разрушението бе пазен като затворник, откакто първият Върховен крал го бе победил и покорил преди петстотин години.
Лорн позна каменния подиум, до който стигаше светлината, четирите плоски съда около него, в които гореше огън, и двата трона, поставени на него — единият празен, другият зает от Ерклант I, облечен в броня, седнал на своя трон за вечни времена.
Пристъпи напред, а през това време вратата зад него бавно се затвори. Знаеше, че Серкарн го очаква. Драконът на разрушението го беше намерил и като използваше някогашната си власт, го беше призовал.
Сред тракането и скърцането на огромните арканови вериги, които го задържаха, драконът подаде глава на светлината на огньовете, осветяващи подиума, а останалата част от огромното му тяло остана скрита в тъмното. Лорн знаеше, че не е напуснал килията, в която бе затворен. Знаеше, че за тялото му — ако ли не само за душата му — няма никаква опасност и че колкото и действителна да му се струваше, близостта на Серкарн беше само илюзия. И въпреки това трябваше да сдържи порива на инстинктивен страх, когато върху него падна безмилостният поглед на тези очи, червеникави като две топки, пълни с разтопен метал. Те горяха от страст, от интелект и от една древна жестокост, каквато вече не съществуваше в света след края на последната Война на сенките. И приютяваха огнището на нечувана мощ.
— Ти дойде — каза Драконът на разрушението. — Това е добре.
— Имах ли избор?
— Не. Но можеше да създадеш повече трудности. Освен ако…
Драконът внимателно се вгледа в Лорн и се усмихна.
— Виждам — каза той. — Вече нямаш никаква власт над сънищата си, нали? Винаги започва така, Тъмнината винаги така започва делото си… Не ти ли го казах? Не? Трябва да съм забравил. Отначало нощем. После…
Лорн мълчеше, левият му юмрук беше свит около дръжката на меча му, прибран в ножницата. Да стои пред Дракона на разрушението беше все едно да се изправи пред тиха буря, огромна вълна, застинала изправена, бучаща и неподвижна, заплашваща да се отприщи и да отнесе всичко.
Но Лорн намери сили да попита:
— Какво очаквате от мен?
— Аз ли? — забавляваше се драконът. — Ами аз нищо не очаквам. Какво можеш да очакваш от този, който няма нищо и вече нищо не може? Разбира се, щеше да е съвършено различно, ако ме беше послушал — Серкарн се изхили. — Помисли си, че можеш да минеш и без моята помощ. Сметна, че можеш да покориш Духа от Тъмнина, който е в теб. И сега, погледни се…
Драконът протегна врата си, окован в нашийник, от който тръгваха вериги. Люспестата му муцуна се докосна до лицето на Лорн.
— Ама наистина, погледни се… — добави Серкарн.
Против волята си Лорн погледна в хипнотичните очи на Дракона на разрушението и сякаш в тях се отрази душата му. Тогава в него нахлуха спомени, до този момент потулени, спомени, които му разкриха кой беше той всъщност, когато неговият Дух от Тъмнина се отдадеше свободно на жестоките си, насилнически пориви. Връхлетя го вътрешна буря от образи, шумове, миризми и емоции. Видя се как излиза сам и окървавен от един пожар, залитащ и обезумял, от дланите му стърчат дърводелски пирони. Видя се в една лятна нощ в квартала на монетите как хладнокръвно убива двама стражи, които беше повалил и те лежаха в краката му. Видя се в нощта, когато пристигна в Ориал, как насилва една бедна жена, без да изпита истинско удоволствие, а само за да задоволи желанието си да кара другите да страдат, да ги унижава и подчинява. Накрая се видя как отрязва главата на Форланд с един съвършено премерен удар и се наслаждава на бликащата кръв.
Видя какво чудовище е и се олюля.
— Това… Това не съм аз…
— Напротив. И ти го знаеш много добре.
— Не съм аз!
— Недей да си мислиш, че Тъмнината дърпа конците, а ти си марионетката. Недей да си мислиш, че си някаква трагична, несъзнаваща нищо кукла, че нямаш вина за това, което Тъмнината те е принудила да направиш. Защото тя за нищо не те е принудила. Тъмнината не е твоя господарка. Твоят Дух от Тъмнина ти принадлежи също както ти му принадлежиш. Сега вече сте едно цяло.
Тогава в паметта на Лорн изплува друга сцена — срещата му с убиеца с кожената маска, който го беше измъчвал и изоставил обезкървен насред пожара в Черната кула миналата година.