Независимо от това обаче, дали само за да я предпази херцогиня Ливерия беше убедила съпруга си да изпратят дъщеря си на Дериос? Алисия много добре знаеше, че не е така. В крайна сметка тя беше предизвикала нещастието, тя беше тази, чиято грешка беше опетнила честта на близките ѝ. Така че по-добре беше да скрият причинителката на скандала, та макар и само докато роди. После щяха да видят. А това щеше да я накара да помисли добре.
Наказание. Ето на какво я беше осъдила майка ѝ.
Защото ако се предположеше, че Алисия изобщо някога бе имала някакви съмнения, сега знаеше с абсолютна увереност — сега, когато виждаше манастира на Дериос, — че бе изпратена тук, за да изкупи вината си и да роди далеч от погледите едно копеле, което никой не искаше.
— Ще говоря с баща ни — каза Енцио. — Най-накрая ще омекне. И веднага щом родиш детето си, ще дойда да те взема. Ще дойда да ви взема.
— Обещаваш ли ми? — попита Алисия с надежда.
Енцио сведе към нея нежен и отчаян поглед, но не му стигна смелостта да я излъже.
Началото на есента на 1548 година
Затворът на Кралския дворец (Ориал)
Той се върна от кошмарите на своите нощи на Тъмнината, но го чакаха кошмарите на дните му, които обземаха живота му.
Когато Лорн се върна в съзнание, всички мускули го боляха ужасно. Лежеше на сламеника; вече не беше вързан, но китките и глезените му бяха наранени и го боляха. Гадеше му се. Струваше му се, че се събужда от спокоен сън, без сънища, такъв сън, какъвто отдавна не бе имал, обаче се чувстваше неудовлетворен.
Един монах рицар от Светите покровители беше до леглото на Лорн.
Той се молеше, паднал на колене, лактите му бяха поставени на една табуретка, а челото му бе опряно на събраните му ръце. Носеше дългата ризница от стоманени халки и бялата връхна дреха със сребърни ширити на своя орден. Кръстът му беше пристегнат с тежък кожен колан. Липсваше му само мечът.
— Братко… — гласът му беше толкова пресипнал, толкова дрезгав, че Лорн се прокашля — напразно, — за да си прочисти гърлото. Това беше гласът на човек, който много, много бе крещял. — Братко Ярл?
Изваден от молитвения си унес, монахът се прекръсти върху сърцето, после извърна към Лорн спокойния си поглед.
— Добър ден, рицарю.
— Какво…? Какво правите тук?
— Повикаха ме при вас, защото имахте нужда от помощ. Как се чувствате?
— Зле.
С върха на пръстите си Лорн пипна зашитата, но все още прясна рана на главата си, после големия кръвоизлив на лявата си скула. Като забеляза, че и устната му е сцепена, той попита:
— Какво се е случило?
Не си спомняше нищо след момента, когато нападна Дракона на разрушението. Пристъпът му на ярост веднага го бе върнал в действителността, в тази килия, а после?
— Вие полудяхте — обясни брат Ярл. — Обзе ви лудостта на Тъмнината. Ревяхте и се удряхте в стените. Тъмничарите трябваше да ви завържат, за да избягнат най-лошото. И, изглежда, трима едва са се справили.
— Принц Алдеран ли ви повика да дойдете?
— Принц Алдеран повика отец Домнис. Отец Домнис повика мен.
Монасите рицари посвещаваха живота си на борба с Тъмнината. Кой я познаваше по-добре от тях?
— Не знаех, че още сте в Ориал — каза Лорн.
— Чаках да бъда приет от министър Естеверис.
— Заради Меча на кралете и галаарските бунтовници?
— Да.
Лорн се вгледа в монаха рицар.
— Ако се съди по физиономията ви — каза той, — Естеверис е решил да не си мръдне и малкия пръст, за да върне Меча на кралете. Нито да помогне на бунтовниците, които се борят против Иргаард… А ониксът, донесен от вашето протеже? Истински ли е?
— Истински е. Но Естеверис смята, че Върховното кралство не може да поеме риска да влезе в конфликт с Иргаард и че бунтовниците искат тъкмо това. Дали Мечът на кралете е била намерен, или не, Естеверис мисли, че тази работа не си струва труда.
Лорн мъчително изправи гърди.
— Естеверис е прав — каза той с гримаса. — Върховното кралство има много други проблеми.
Седна на сламеника, после се извъртя, за да се опре на стената и веднага щом се прилепи към нея, въздъхна облекчено: и най-дребното движение беше цяло мъчение. За момент затвори очи, после каза:
— Лудост на тъмнината, значи? Значи дотам съм я докарал… Колко време продължи?