Ремъкът на огненочервения камшик изплющя под студения дъжд.
Доволен, нетърпелив, но спазващ процедурата, палачът направи знак на помощника си, който направи знак на първия барабанчик. Той се покачи на ешафода, докато палачът заемаше мястото си на три стъпки зад Лорн.
Изнесъл единия си крак напред, здраво стъпил на пода, палачът чакаше. Подготви ръката си, докато траеше краткото барабанене, после настъпи тишина — за съвсем кратко, сякаш увиснала във въздуха, преди да започне бавният ритъм, който щеше да отмерва цялото наказание.
Щеше да има петдесет удара на барабана.
И толкова удара с камшик.
Лорн се огъна и стисна юмруци при първия удар, понесе следващия и изкрещя на третия. На петия продължаваше да вика, а плътта по раните му пращеше. На седмия краката му се подкосиха. А на десетия за малко не изгуби съзнание.
Барабанът млъкна, за да отпочине ръката на палача.
Възползвайки се от тази почивка, Лорн сграбчи веригите, за които бяха вързани ръцете му и се изправи на крака, дишаше прекъслечно и пред очите му беше замъглено. Там, където камшикът беше ударил и оставил дълбоки рани, му се струваше като че стоманени стрели разяждат кожата му.
Палачът отново зае позиция и под ритъма на барабана ударите започнаха за нова серия от десет. Този път Лорн се огъна на втория и падна, като се държеше само на ръцете си. Червеният камшик браздеше гърба му, докато той се олюляваше, нацепи плътта му, а дъждът миеше раните на живо. Между два удара и два вика Лорн не успяваше вече да си поеме въздух.
След втората десетка Лорн понечи да се изправи, но не успя въпреки усилията си. Коленете му се огъваха и не можеха да го удържат. Китките му поемаха цялата тежест на тялото му и разранени от железата, кървяха, но той не ги забелязваше. Разраненият му гръб се беше превърнал в непоносима болка. Сякаш поточета от горяща лава се стичаха между трептящите му рани.
Мъчението бе подновено.
Ремъкът на червения камшик, напоен с кръв, направи и други рани, а някои разшири още повече и сега под проливния дъжд от тях се издигаше пара. Лорн се заклати, вече не беше на себе си, изпадна в делириум от страдание, гняв и безпомощност. Крещеше и крещеше до пълна загуба на гласа си, тялото му черпеше от последните си сили, за да се изпъне при всеки удар на камшика. И едва когато спря да чува раздиращите си викове, разбра, че мъчението е било прекъснато за трети път.
Палачът се приближи, като раздвижваше рамото си, и доволен разгледа своето произведение. Бяха му дадени нареждания за особена жестокост и той старателно изпълняваше задачата си, тъй като му беше обещано допълнително възнаграждение, ако — за нещастие, — осъденият не оцелееше.
Дъждът все така миеше раните му, но Лорн се беше превърнал в тръпнеща маса, която леко се поклащаше на веригите. Но беше жив и оставаше в съзнание за изумление на палача. Очите му се бяха обърнали. Мъчително хълцане повдигна гърдите му и на устата му се появи черна жлъч, която потече по брадичката му. Палачът направи гримаса от отвращение. После се върна на мястото си и вдигна ръка, прицели се грижливо и събра всичките си сили, напълно решен следващите десет удара да са последни.
Никой не можеше да понесе повече от това, което Лорн бе изтърпял.
Самият Лорн — в мъглата на обърканите си мисли — виждаше, че краят му настъпва.
Палачът замахна…
… но удар не последва.
Един юмрук беше стиснал ръката на палача. Изненадан и ядосан, мъжът се обърна и видя кой го държи.
Беше Вард.
— Достатъчно — каза той.
— Ама какво…?
— Казах: достатъчно.
Палачът пребледня.
— Вард! — извика Горланс. Поразен, той не бе успял да реагира, когато ковачът напусна строя и скочи на ешафода. — Призовавам ви да…
Без да изпуска китката му, Вард сграбчи палача за яката със свободната си ръка и му нанесе жесток удар с глава право в лицето.
После втори.
И трети.
Със счупен нос, разбита уста и изпочупени зъби, обезобразеният палач се строполи още преди Вард да изрита червения камшик от ешафода.
Отначало слисан, помощникът на палача започна да се колебае. Но като видя Логан и Йерас, които се бяха качили при Вард и изглеждаха готови за бой, предпочете да се махне. Барабанчикът вече беше изчезнал.