Когато пристигнаха в квартала, веднага след като бяха напуснали затвора, отнасяйки Лорн, който изглеждаше повече мъртъв, отколкото жив, бяха взели само най-неотложните мерки. Нищо не беше нито подготвено, нито организирано и никой не знаеше дали ще останат тук и за колко време. Мислеха само как да спасят Лорн, да му намерят убежище, където той можеше да получи грижите, от които толкова много се нуждаеше. Идеята да се обърнат към отец Домнис беше хрумнала на Нае. Тогава Логан и Йерас бяха прекосили Ориал тичешком под плющящия дъжд, за да доведат спешно свещеника, а през това време останалите правеха всичко по силите си, за да подредят къщата и да поддържат Лорн жив. С помощта на Нае свещеникът цяла нощ бе шил и превързвал раните на изтезавания, беше облекчавал болките и треската му. После, на сутринта, беше потвърдил това, които всички си мислеха — Лорн беше твърде слаб, за да бъде преместен. Следователно трябваше да останат тук и да се осланят на милостта на кралицата, на Естеверис и на Пурпурната гвардия. Всички бяха приели риска да бъдат арестувани, изправени на съд и осъдени. Но и въпрос не можеше да става да предадат Лорн без бой. Така че бяха барикадирали къщичката и вече две седмици денем и нощем стояха на пост.
Напразно.
Когато Нае се върна с подноса, който беше приготвила, Лорн беше легнал по корем и отец Домнис привършваше — изключително внимателно — свалянето на дебелата превръзка, покриваща гърба му. Нае сложи подноса с храна на една малка масичка и леко се приближи, после протегна шия, за да погледне иззад рамото на свещеника. Всички рани вече бяха зараснали, от тях бе останала само плетеница от черни, неравномерни линии, прилични на следи от стари изгаряния. Бяха здрави, доколкото рани, оздравени от Тъмнината, можеха да бъдат.
— Това е… чудо някакво — рече отец Домнис.
През всичките тези дни той бе могъл да повярва с каква бързина Лорн се възстановяваше. Не успяваше да свикне с това, разкъсван между изумлението и страха. Защото именно Тъмнината вършеше своето в тялото на Лорн. Тя го правеше по-силен, по-устойчив. Тя го спасяваше.
Но на каква цена?
— Не съжалявам, че извадих конците вчера — каза свещеникът. — Ако бях изчакал още, щеше да е грешка. Боли ли ви?
— Никак.
— Кешът би трябвало да помага.
— Той престана да го пие — каза Нае.
— Толкова рано?
Младата жена въздъхна.
— Той е мъж — обясни тя. — И смята, че няма заслуга за оздравяването, ако не страда…
Отец Домнис се усмихна.
— Така или иначе — каза той, като продължаваше да преглежда белезите, — човек никога не се отказва от кеша достатъчно рано. Но не се лишавайте от него заради принципа, рицарю.
— Зная какво е болка, отче.
Свещеникът смъкна ризата на Лорн на гърба му.
— Вече не е необходима превръзка. Но все пак внимавайте.
Помогна на Лорн да се обърне и да седне, облегнат на възглавници, които Нае сложи зад него.
— Добре ли си? — попита тя.
Лорн кимна усмихнат.
— Препоръчвам ви да станете веднага щом почувствате, че имате достатъчно сили — каза свещеникът.
— От три дни вече ходя.
— Какво? — възкликна Нае.
— Започнах с по няколко крачки в тази стая. С помощта на Йерас. А вчера излязох сам на двора.
— Кога беше това? — попита Нае ядосано.
— Ти беше излязла.
— Като по случайност…
— Може би е било малко рано — укроти положението отец Домнис. — Но вие не сте обикновен болен, рицарю. В това отношение мисля, че вие най-добре можете да прецените. И все пак не надценявайте силите си.
Нае сложи подноса върху колената на Лорн и напусна стаята с едно „Добър апетит“, в което нямаше нищо любезно. Лорн и отец Домнис се спогледаха, после свещеникът каза:
— Оставям ви да вечеряте на спокойствие.
И излезе, като затвори вратата.
Лорн остана за миг с поглед, вперен неясно къде, после въздъхна и погледна надолу към подноса, който Нае беше приготвила. Хляб, вино, шунка, сирене и чепка грозде. Достатъчно за един човек и предостатъчно за него, който не беше гладен, но знаеше, че трябва да възстанови силите си.
— Йерас?
— Да?
— Махни се от този прозорец и ела да похапнеш с мен, искаш ли?
Йерас се усмихна.
— На вашите заповеди.
В голямата стая на долния етаж отец Домнис намери Нае, която разговаряше с баща си в присъствието на Беор и Кай, които внимаваха да не се намесват. Вард и Кай току-що се бяха прибрали. На видно място на масата беше сложена кесията с това, което бяха получили за трите заложени ризници — всъщност достатъчно, за да издържат две седмици.