Кадфелд гледаше как Лорн изкъртва дъските, препречващи входа на параклиса. Не зададе никакъв въпрос, нищо не каза, задоволи се да държи високо свещта, чийто восък се стичаше по пръстите му, но той не го забелязваше. Единствено Лорн го интересуваше и тревожеше.
Когато махна и последната дъска с голи ръце, Лорн — задъхан — остана като закован на прага, ням и неподвижен. Заинтригуван, Кадфелд пристъпи напред, за да погледне иззад рамото на рицаря. Параклисът не беше пощаден от пожара, разгорял се в кулата. Беше оставен както си е. Стените му бяха обгорели и дебел слой сажди покриваше всичко.
А върху олтара, разцепен от огъня, осветяван от светлината, влизаща през едно счупено стъкло, едно рижаво коте седеше и чакаше спокойно.
— Един меч и неколцина мъже — Ерклант I не е имал повече в най-мрачното време на последната Война на мрака — каза Кадфелд. — И въпреки това…
На сутринта Вард събра хората в голямата стая за изявлението, което Лорн беше обещал да направи. Чакаха само него. Вард го беше чул да се прибира на зазоряване. Не знаеше къде беше прекарал една част от нощта, а и Ройс не можа да каже нищо по този въпрос. Мъжете, които се съмняваха какво щеше да се случи, бяха мрачни и мълчаливи. Нае също присъстваше и мълчеше с безизразно лице.
Всички чуха стъпките на тавана, когато Лорн излезе от стаята си. Проследиха ги по стълбата и по коридора, после го видяха да се появява на вратата.
Беше облечен в ризницата си и носеше меча си.
Беше с ръкавици и ботуши.
А на рамото му имаше рижаво коте.
— Господа — рече той, — какво ще кажете да прибавим още една глава към легендата за Върховното кралство?
Краят на есента на 1548 година
Скерен
И Седмият пазител, понеже беше най-проницателен, но и най-горделив, се зае сам да разчете звездите и да тълкува волята на Дракона на съдбата. И без знанието на Събранието той се появи насън на най-добрия от своите пратеници.
— Ние от Сивия съвет искаме вашата помощ.
— Имате я.
— Познат ли ви е Древният език?
— Говоря го и го чувам.
След като минаха ритуалните формули. Пазителят и Пратеникът продължиха разговора си на забравения език. Скерен спеше, но сякаш стоеше прав пред Седмия пазител, който беше седнал в каменно кресло.
— Те още нищо не са забелязали, но звездата на Мага се издигна — извести Седмият пазител.
— Как е възможно?
— Да не са забелязали нищо? То е, защото виждат единствено това, което блести. Или това, което им посоча с пръст. А звездата на Мага остава скрита зад звездата на Рицаря с меча и моментът да я разкрия на Събранието още не е настъпил.
— Учудвам се, че звездата на Мага вече се е издигнала — уточни смирено дракът.
За пореден път гордостта на Седмия пазител надделя.
— Ах. Това… Да, по-рано е от това, което си мислехме. Извинение, което моите братя няма да пропуснат да изтъкнат, когато разберат, че не са видели звездата на Мага още с появата ѝ…
— Не разбирам. Защо толкова рано? И как?
— Признавам, че не зная… Мисля, че тъй като играе две различни партии едновременно, съдбата е разбъркала картите си. Двама Черни принцове — това значи, че единият е в повече. Сивият дракон не е съумял да избере единия от тях и още се колебае. И поради това всичките му планове се оказват объркани. Съзвездието на Гадателите никога не е било толкова неясно.
— И това единствено по вина на Върховния крал — каза Скерен.
— Да. И той си плаща цената за това. Но понякога ми се случва да изпитвам жал към него. Как би могъл да знае в онази нощ какво прави?
— Но нали не става дума само за онази нощ?
— Да, така е.
— Върховният крал си мислеше, че има само права и никакъв дълг. Егоизмът и горделивостта му са причина за гибелта му — подчерта дракът с тюркоазените очи.
— Нямаме правото да съдим — каза Седмият пазител.
Пратеникът се поправи.
— Вярно е. Моля да ми простите.
— Да не говорим повече за това.
Скерен признателно се поклони.
— Какво очаквате от мен?
— Искам ти да бъдеш Пазач на тази линия на съдбата.
— Пазач? Това е чест. Но не трябва ли съгласието на Събранието и на Първия пазител, за да бъде определен Пазач?
— Отлично знаеш, че е така.
Дракът помисли малко.
— Е? Приемаш ли? — настойчиво попита Седмият пазител.