— Да тръгваме — реши той.
— Сега? А Леня?
— Все ще намерим начин да стигнем до бунтовниците. Или да ги накараме да се свържат с нас. Сега обаче трябва да се омитаме. Това място никак не ми харесва.
— Да почакаме поне още един час!
— Не! Сега! — заповяда Лорн, който вече ставаше.
Изведнъж в кръчмата избухнаха викове от радост и гняв. Единият гигантски саламандър току-що беше убил другия за щастие на едните залагащи и за нещастие на другите. По инстинкт Лорн се обърна към клетката за битки, в която собственикът на победилия саламандър скочи, за да вдигне на ръце своето животно под възторжените възгласи и виковете. Тогава срещна суровия поглед на убиеца, който вървеше към тях, като държеше оръжието си прилепнало към бедрото. Логан също беше забелязал един убиец. Наблюдаваше го от известно време с крайчеца на окото си и беше готов да го посрещне, когато мъжът се приближи едновременно със съучастника си. Логан бързо го сграбчи, като извади кама от ръкава си вместо единия от мечовете си. Прониза го в сърцето и като завъртя няколко пъти забитото до дръжката оръжие, задържа убиеца да не падне. Той умря с хълцане, но без да извика. Лорн също парира противника си, като изви ръката му зад гърба му и го залепи за стената. После го хвана за косата със свободната си ръка и разби главата му в стената с три удара. Всичко стана много бързо и по възможно най-дискретния начин за претъпкана кръчма. За щастие, саламандърът беше ударил собственика си с опашка през лицето и се беше изплъзнал от ръцете му. Беше изскочил от клетката и се промушваше под масите и между краката на клиентите, които се отдръпваха от него, като избухваха в смях или се опитваха да го хванат. Разтревожен при мисълта, че саламандърът му може да бъде наранен, собственикът го гонеше, като викаше да не го закачат.
Възползваха се от бъркотията.
— Изчезваме — нареди Лорн.
— През задната врата — каза монахът рицар, показвайки пътя.
Логан вървеше зад Лорн, за да наблюдава зад тях.
— Само двама? — каза той.
Някогашният наемник беше прав и Лорн получи потвърждение за това в задния двор. Десетина мъже с ризници и ботуши от мека кожа ги чакаха там. Бяха въоръжени с къси мечове и ками. Качулки скриваха лицата им.
Убийци.
Излизайки от кръчмата през задната врата, Лорн беше направил точно това, на което се надяваха.
— Има ли смисъл да ви предлагам да се предадете? — попита шефът на убийците.
Обградени, Лорн, Логан и монахът рицар се обърнаха с гръб един към друг и направиха триъгълник. Извадиха оръжията си — Лорн своята скандка, Логан своите остриета близначки, брат Ярл дългия си рицарски меч.
— Всъщност не — отвърна Лорн. — Но ние сме готови да ви дадем последна възможност.
Чисто самохвалство.
При четирима срещу един шансовете им да излязат победители от тази битка бяха слаби — особено ако убийците си знаеха работата.
А беше точно така.
Те нападнаха заедно, като внимаваха да не си пречат.
Лорн се нахвърли върху първите противници. Отсече една ръка от рамото, ловко избягна един удар и отблъсна друг. Едно острие мина на косъм от стомаха му, друго го докосна по бузата и го поряза. Той удряше надясно, наляво, преметна един от убийците през рамото си, заби скандката в нечий корем, но получи удар с кама по бедрото, който разкъса ризницата му и го рани. Успя да се задържи и зае отбранителна позиция.
Преките му нападатели направиха същото.
Беше отстранил двама от четиримата. Не беше нищо, но не се беше измъкнал и невредим. Усещаше как раната лепне на хълбока му и се страхуваше, че ще изгуби много кръв. А другите какво бяха направили? Логан ги беше поразил и сега имаше насреща си само един противник. Но и той беше ранен и сега се биеше само с един меч, докато лявата му ръка висеше покрай тялото. Брат Ярл беше ликвидирал двама убийци и изглеждаше незасегнат. Но беше в много лошо положение. Притиснат до една стена, той държеше меча си с две ръце и успяваше да държи противниците си на разстояние, но за колко ли време още?
— Предайте се — каза водачът на убийците. — Все още имате време.
— Сънуваш — възрази му Лорн.
— Както желаеш.
Тези думи бяха последните, които водачът на убийците изрече.
Стрела от арбалет прониза главата му и се заби в земята. Други засвистяха почти веднага след това. Трима от убийците се строполиха. Последните избягаха.
Лорн вдигна поглед към околните покриви и видя силуети, които се очертаваха на фона на нощното небе. Един от тях скочи в задния двор. Беше Леня, облечена като разбойник — високи ботуши, дълго палто от червеникава кожа, кафява кожена шапка и меч на хълбока.