— Ще бъда готов.
Лукас, който беше присъствал на разговора мълчаливо, изпрати принца и се върна при Вол. Той се беше настанил в креслото си до камината и, приведен напред, чистеше лулата си с един малък инструмент, който винаги носеше на колана си.
— Ето ти едно по-скоро неочаквано развитие, а?
— Питам се какъв е мотивът за тази крайна среща…
— Ами ако е искреното желание да се избегне война, която неизбежно ще разкъса Върховното кралство?
Лукас се поколеба, не можеше да разбере дали Вол иронизира, или не.
— Наистина ли го вярвате? След две седмици, прекарани в напразни преговори? По мое мнение представителите на Върховното кралство искат да изиграят хубавата роля. Тази тайна среща няма да остане дълго такава и те ще могат да претендират, че са опитали всичко, за да спасят мира…
— Инициативата за тази среща е на принц Алдеран.
— Или поне той така твърди. Но той не е ли от Върховното кралство?
Вол се изправи и леко потупа лулата в шепата си.
— Впрочем целият замък е пълен с тях. Хора от Върховното кралство. Чак до епископа на Стал, чиято справедливост не може да бъде поставена под съмнение, нали? — забеляза усмивката на Великия градоначалник. — Ще ми кажете, че и аз съм един от тях, нали?
Лукас беше син на граф Д’Аргор — един от най-могъщите владетели във Върховното кралство и от най-верните поддръжници на Върховния крал. Но се беше отделил от баща си, като се отказа от наследството си, и беше избрал живота на странстващ рицар, който го беше отвел в Арканте.
— Никой не поставя под съмнение вашата лоялност, Лукас. Но това, което се канех да ви кажа, е че ние всички сме от Върховното кралство. Аркантци или не, всички ние сме поданици на Върховния крал, а като че ли го забравяме.
Лукас изпадна в дълбоко мълчание, което Вол добре разбираше.
Като много аркантци по рождение или по желание, младият рицар се чувстваше преди всичко аркантец. Да каже, че е от Арканте, означаваше да е част от един великолепен, богат, космополитен град, който обичаше изкуствата и науката и чиято известност се простираше из цял Имелор. Дори Ориал, славната столица на Върховното кралство, бледнееше в сравнение с красивия Арканте. Което можеше единствено да не се харесва на кралица Селиан и да се прибави към злобата и завистта, които Исандра, Господарката на Арканте, я караше да изпитва.
— Не зная дали мисията на Естеверис беше наистина да постигне съгласие с нас, идвайки тук — каза Вол. — Може би всичко това е просто комедия от страна на кралицата, която му е наредила да я изиграе. И може би тази нощ просто ще изиграем епилога ѝ… Но съм убеден в искреността на принц Алдеран. Дори само от уважение към него и към Върховния крал бях длъжен да приема предложението му.
Лукас направи гримаса.
— Не се съмнявам, че Алан иска да избегне преговорите да завършат с провал. Но защо? Дали защото желае мира поради добрата си душа? Дали защото знае, че Върховното кралство ще спечели много, ако Арканте остане в лоното му? А дали не е затова, че неговата репутация и репутацията на Ониксовата гвардия са заложени тук? Той знае много добре, че провалът на първо място ще бъде негов. Както и на Върховния крал, който е единствената му опора.
Вол отново се усмихна, но този път примирено.
— В политиката е по-добре да не се тревожиш много за причините, които мотивират хората. Единствено резултатът е важен, нали? Какво значение има дали някой е воден от интерес, а друг от амбиция, ако успеят да се разберат? Вместо да проучваме сърцата на хората, по-добре е да преценим какво ще се получи от действията им и да не създаваме трудности. Съмнявам се, че в политиката каквото и да било е направено за общото добро и от добра душа.
Жал не създаде никакви трудности, когато Алан го информира, че в крайна сметка тайната среща щеше да се състои без него. Не попита нито защо, нито кой беше пожелал да го отстрани. Може би за да не притесни брат си. Или защото отлично знаеше за какво ставаше дума.
— Благодаря, Жал. Надявам се, че разбираш.
— Не се тревожи ни най-малко. Разбирам.
— Но ти гарантирам, че ако излезе нещо добро тази нощ, непременно ще дам да се разбере, че…
— Убеден съм, Алан. Сега върви. Сигурно трябва да свършиш още много неща. Аз ще се моля за твоя успех.
Двамата братя се прегърнаха, преди Жал да го изпрати с усмивка, която изчезна веднага след като вратата се затвори.
Малко преди полунощ Алан намери Вард в залата, където щяха да дойдат Вол и Естеверис. Беше малка и потънала в полумрак, в огнището гореше огън. В центъра бяха поставени кръгла маса и две удобни кресла. През една амбразура със спусната над нея завеса се виждаше нощта навън и бурята, която най-сетне отминаваше.