— Така че, докато изчакват да решат съдбата ми, предпочитат да знаят, че съм в Аргор, така ли? И вие носите отговорността за мен.
— Точно така! Хайде, по седлата! Е, ако сте в състояние да яздите. Защото като ви гледа човек, може и да се усъмни…
Кралският дворец се извисяваше на един от десетте хълма на Ориал: Хълма на Върховните крале, който представляваше нещо като остров в сърцето на столицата. Беше обкръжен от крепостни стени, които пазеха не само двореца, но и различни кули и жилищни сгради, храмове и древни паметници, градини и овощни градини, няколко руини и дори гора с дивеч, пещери, една река и езера. Както всички големи сили в Имелор и както останалите големи провинции, обединени около Лангър, за да образуват Върховното кралство, Аргор се радваше на привилегията да притежава малък замък на Хълма на Върховните крале. Тази вечер за граф Теожен и неговия отряд отиването дотам беше въпрос на кратко яздене в тъмнината и студа.
Вана с гореща вода и чисти дрехи очакваха Лорн в стаята му. В огнището весело пращеше огън, а леглото — с белите си чаршафи, възглавниците и пухения дюшек — изглеждаше от най-удобните. След като се изми и преоблече, Лорн устоя на изкушението да се изтегне в леглото и слезе долу при граф Д’Аргор.
— Как се чувствате? По-добре, предполагам.
— Да, много по-добре.
— Успокойте се, няма да ви задържам дълго. Сигурно нямате търпение да заспите в истинско легло, нали?
Теожен отведе Лорн в зала, украсена с ловни трофеи, където огънят от камината осветяваше само единия край на дълга маса. Там бяха сложени два прибора. На светлината на пламъците препарираните глави простираха по стените подвижни, несъразмерни сенки, които се губеха в мрака.
Веднага щом седнаха, графът рече:
— Принц Алдеран ми каза за смъртта на Вард. Той беше достоен и доблестен мъж, когото искрено ценях. И зная, че вие го обичахте. Приемете съболезнованията ми.
— Благодаря.
— Ако имате нужда от каквото и да било за погребението, достатъчно е само да ми кажете. Той имаше една дъщеря, струва ми се?
— Нае.
— Омъжена?
— Не.
— Ще се погрижа да не ѝ липсва нищо.
— Тя не е съвсем без нищичко, но ви благодаря от нейно име.
Вечеряха месо, сирене, хляб и сушени плодове. Докато се хранеха, Лорн разказа — за втори път този ден — за експедицията, която беше провел в планините Галаар. Графът познаваше добре тези планини, които бяха и близки, и подобни на неговите. Наблюдаваше ги доста внимателно, обезпокоен от мисълта, че галаарският бунт може да стигне и при него и да постави Аргор и Върховното кралство в доста деликатно положение спрямо Иргаард.
— Смъртта на този принц-дракон не означава обаче, че галаарците са приключили с Черната хидра — каза Теожен. — Дори е вероятно Иргаард да се върне с нови сили следващата година, та дори и само за да измие срама… Знае ли се, че вие сте убили принца-дракон?
— Не. Предпочетох Дол Валер да си припише заслугата.
— Което пък е от полза и за бунта, и за Върховното кралство. И все пак, ако Черната хидра разбере, че рицар от Върховното кралство, и то не някой дребен и незначителен, е убил едно от децата ѝ… Да си пожелаем на вашата легенда да продължат да вярват колкото се може по-дълго, рицарю. Ненужно е да я прибавяме към изпитанията, които Върховното кралство се готви да преживее.
Лорн замълча.
Надяваше се това, което бе направил, да го бе сторил, воден от чувството си за справедливост, за дълг, а и защото такава беше съдбата му. Но може би го беше направил единствено за себе си, за да стане отново човека, който беше преди, и да може да предаде правата си на сина си. Може би дори бе донесъл Меча на кралете единствено за да получи реванш, за да се наложи над тези, които си мислеха, че са го победили. Всъщност той не знаеше какъв беше точно.
— Донасянето на Меча на кралете няма да е някакъв нищожен подвиг — продължи Теожен. — Това несъмнено ще помогне за заздравяването на единството на кралството. Остава да разберем обаче как точно те ще използват тази реликва…
— „Те“? — повтори Лорн.
— Кралицата и Естеверис. Принцът-кардинал Жал.
Графът се поколеба дали да добави и принц Алдеран към списъка. Предпочете да се въздържи и допълни тежко: