Ирдел се съвзе.
— С подкрепата на Църквата на пожертвания Дракон-крал, на част от благородниците и на народа кралицата ще постави брат ми Алан на трона. Как мислите, какво ще стане с Арканте, ако това се случи?
Въпросът беше напълно реторичен.
Изпълнена с достойнство, Исандра попита:
— Какво очаквате от мен?
— Няма да позволя да ми откраднат моята корона и ще вдигна оръжие, за да я защитя. Някои ще ме последват. Това ще означава война и тогава Арканте ще трябва да избира дали да се подчини или да се бие… Нека сключим примирие, госпожо. И когато настъпи моментът, да обединим силите си против кралицата.
— Което означава против Върховното кралство.
— Да. Арканте е въплъщение на свободата. На моя страна ще бъдат честта и законността. Мнозина ще са тези, които ще се съберат под общото ни знаме.
Исандра помисли и като впи поглед в очите на принца, се помъчи да стигне до дъното на душата му. Помисли си за страданията, които нейният град бе изтърпял и които щеше да изтърпи, ако принц Алдеран узурпираше короната и ако Върховното кралство се окажеше разкъсано от всеобща гражданска война. Помисли си и за Лукас, когото знаеше, че държат затворен в Ориал и когото кралицата използваше, за да държи граф Д’Аргор в подчинение. Не минаваше и ден, без Исандра да се запита какво ще стане с него. Измъчваше я тревога, но това в никакъв случай не биваше да повлияе на решението ѝ. На първо място беше дългът ѝ към Арканте.
— Кълна ви се, че моето царуване ще бъде под знака на мира и справедливостта, госпожо.
Исандра се изправи и започна да слага ръкавиците си.
— Ако се наложи — каза тя, — Арканте ще ви помогне да спечелите трона си.
Краят на зимата на 1548 година
Остров Дериос
Сред Пратениците на Събранието на Ирканс имаше Наблюдатели, натоварени не само да предават словата на Пазителите, но и да присъстват вместо тях на събитията, способни да се впишат в тясната, крехка тъкан на съдбата.
Корабът се люлееше в бушуващото море. Ревящите ветрове на бурята вече бяха разкъсали едно от платната му. Вълните се блъскаха в него и повдигаха носа му, който веднага след това потъваше под разпенените гребени. Моряците, които се трудеха на мостика и по мачтите, се молеха. В задната част на кораба, застанал до капитана, който се беше вкопчил в кормилото и се мъчеше да поддържа курса, Скерен не се молеше. Стоеше неподвижен, дъждът шибаше под качулката белите, блестящи люспи на безстрастното му лице — дракът с тюркоазените очи знаеше, че ще пристигнат живи и здрави. Не беше ли той Пратеникът на Пазителите?
Наложи му се да плати доста пари на капитана и неговия екипаж. Единствено хубавите, съблазнителни златни монети успяха да ги убедят да тръгнат, защото ако бурята, която вилнееше наоколо, ги тревожеше, то мястото, където отиваха, ги плашеше. Но Скерен не можеше да избира нито мястото, нито времето. Мисията му беше да присъства на раждането на Мага, който — според звездите — щеше да е син на Рицаря с меча. А на Скерен му беше известно, че Лорн очакваше само едно дете да му се роди — плодът от любовта му с Алисия дьо Лоранс. Оставаше да открие Алисия, което не беше лесно, като се имаше предвид, че Скерен не разполагаше с почти никакво време. Все пак той успя да разбере, че тя беше изпратена в уединение на остров Дериос, в една монашеска общност. А сега вече времето го притискаше. Дали щеше да успее да пристигне, преди детето да нададе първия си вик? Трябваше.
Насочван от светлините на манастира, който се извисяваше над острова, корабът най-накрая акостира в едно заливче, на завет от бурята. Скерен скочи на малкия наводнен каменен кей и като държеше краищата на качулката си, а полите на плаща му плющяха на вятъра, започна да се изкачва сам по тясната пътека, която се виеше по склона на пропастта. Малко по малко, блъскан от пристъпите на бурята, той успя да стигне до върха на острова. В гърба му вятърът бушуваше, той се изправи пред страховития манастир и почука по двойната порта с масивния чук, който я красеше. Докато чакаше, си мислеше колко бързо събитията, които го водеха тук, се бяха развили след завръщането на Лорн, после свали качулката си, като видя в едно от страничните крила да се отваря малка вратичка.
Появи се монахиня, облечена в червено, на главата си носеше воал, а лицето ѝ беше скрито зад маска от кожа и мед.