Предпазливостта на Естеверис разтревожи Алан.
— Обяснете ми — настоя той. — И без обичайните ви ораторски увъртания.
С помирителна усмивка на уста бившият прелат се поклони.
И обясни.
Двата основни мотива за неразбирателство между Върховното кралство и Арканте бяха данъкът, който Върховният крал искаше да наложи занапред на града, и клетвата за вярност, която кралицата изискваше от Господарката на Арканте, която обаче приемаше да я положи единствено пред Върховния крал.
— По първия пункт — обясни Естеверис — се споразумяхме, че Върховното кралство няма да налага данък на Арканте, но като има предвид трудностите, през които минава Върховното кралство, то ще предложи плащането на една извънредна контрибуция, контрибуция, чийто размер тепърва ще бъде определен и която може да бъде подновявана от година на година, ако обстоятелствата го изискват.
— А по втория пункт?
— Господарката на Арканте няма да положи клетва лично. Но ще изпрати видни представители, които по време на церемонията по полагане на клетвата ще прочетат една официална декларация, уверяваща кралицата във верността и предаността на всичките ѝ аркантски поданици. И точно това казвам: на всички.
Следователно в това число и Господарката на Арканте.
— Мислите ли, че Исандра ще приеме? — попита Алан.
— Ще видим.
— А смятате ли, че кралицата ще се задоволи с толкова?
— И това ще видим… Позволявате ли? — добави министърът, като посочи креслото си.
— Моля ви.
Естеверис седна и с въздишка на облекчение облекчи краката си от тежестта на дебелото си тяло.
— Благодаря — каза той.
— А относно данъка, който се превръща в неопределена контрибуция? — попита Алан.
— По тази точка съм доста оптимистичен. Хазната на Върховното кралство ще има полза от това, а в момента това е най-важното. Що се отнася до Арканте, градът не само си спасява реномето. За него това ще бъде възможност да прояви своите превъзходство и щедрост.
Принцът замълча.
Добре познаваше майка си и нейната горделивост. Обикновено тя предпочиташе да взема, вместо да получава. Дали наистина щеше да поиска помощ от Арканте? Дали щеше да приеме да постави себе си и Върховното кралство в положението на получаващи, вместо в положението тези, които изискват и взимат? При други обстоятелства Алан вече щеше да се усъмни. Но тук ставаше въпрос за Арканте. И най-вече ставаше въпрос за Исандра Аркантска. И когато човек познаваше злопаметствата и завистта, които разделяха двете жени…
Алан помръкна и седна.
— Дали това ще е достатъчно? — попита той.
Естеверис беше искрен:
— За да спасим мира — не зная. Но да отблъснем войната: да, така мисля. Утре сутринта ще положим всичко това на хартия в присъствието на официалните делегации. После всеки ще се върне у дома, за да предаде това предложение на правоимащия. Ще отнеме време, докато се разбере дали ще бъде прието, или не. Време, за да се размисли и да се постигне съгласие. Време също така за тайни преговори, да се направят нови предложения и — може би — да се разберем.
Министърът сдържа една прозявка и се извини с поглед.
— Кой знае — добави той. — Може би тази вечер поехме по пътя, който ще ни отведе до мира. Само бъдещето ще ни каже какво е решил Драконът на съдбата. Но само преди няколко часа Върховното кралство беше сигурно, че започва война срещу Арканте. А вижте. Надеждата за мир, както казахте вие, можа да се възроди. Благодаря ви за това.
Алан се усмихна.
— Вие заслужавате благодарности, Естеверис. И Вол, разбира се — той стана. — Ще ви оставя да се възползвате от няколкото часа, които остават до сутринта, за да си починете.
Естеверис стана с мъка, пръстите му, покрити с пръстени, се бяха вкопчили в облегалките на креслото му.
— Благодаря. Малко сън ще ми се отрази наистина добре. И ако ми позволите една приятелска забележка, може би и вие също трябва да поспите. Не изглеждате много добре.
— Последните дни бяха изпълнени с изпитания. Лека нощ, Естеверис.
— Лека нощ, принце.
Като излезе от апартаментите на Естеверис, Алан се поколеба.
След няколко часа щеше да се съмне и той се чувстваше изтощен, но трябваше да свърши още нещо. Започналите преди две седмици преговори никога не бяха достигали толкова близо до успеха и нищо не биваше да ги провали.
Щеше да спи по-късно.
Бурята и дъждът бяха измили небето.
На сутринта ослепително слънце блестеше сред чиста, сияйна синева. Тук-там из дворовете и по обходните пътища проблясваха локви. Бъчвите под улуците бяха пълни догоре. От някои покриви още се процеждаше вода, а влажните камъни изглеждаха като полирани.