В крайна сметка Алан не беше спал.
Разтревожен, внимателен, нетърпелив, той беше обикалял охранителните постове, после лично беше ръководил претърсването на кулата, където за последен път делегациите щяха да се затворят. Днес обаче нямаше да става дума за преговори, а да се оповести и да се положи върху хартия това, за което Вол и Естеверис се бяха споразумели насаме. Несъмнено за всяка делегация това щеше да е изненада. Зъби щяха да скърцат. Първо зъбите на съветниците, враждебно настроени към най-малкия компромис. Зъбите на привържениците на войната. Както и зъбите на амбициозните и горделивите, които щяха да се засегнат, че нито са били попитани, нито уведомени, но сигурно щяха да са достатъчно умели, за да си замълчат. Накрая щеше да има и неколцина, които щяха да се зарадват, като чуят, че бойните барабани се отдалечават, докато едва до вчера те разтърсваха стените и душите.
С цел да пощадят чувствителните, Естеверис и Вол сигурно щяха да присъединят имената на всички съветници, които биха пожелали, към успеха на преговорите и към подписването на споразумението. От своя страна Алан беше осведомил брат си веднага, за да знае какво да очаква и да е подготвен. Официално Църквата на пожертвания Дракон-крал също щеше да е един от творците на мира в лицето на епископа на Стал.
Скоро щеше да удари осмият час и делегациите заедно, всяка през своята врата, щяха да излязат, за да се запътят в правилен ред към кулата. На двора двайсет и четирима ониксови гвардейци бяха строени под командването на Алан и Вард. Принцът се мъчеше да го скрие, но усещаше, че ги грози опасност. Независимо от това, което бе казал, беше убеден, че някой се беше вмъкнал в замъка. Не непременно убиец. Може би някой агитатор, провокатор, страстен привърженик на едната или на другата страна. Но това нямаше значение. Нямаше нужда да има мъртвец. И най-малкият инцидент все още можеше да провали всичко. Макар Вол и Естеверис да бяха дали доказателство за единна добра воля, всеки водеше със себе си мъже, които — фанатици или просто ограничени — бяха способни да побеснеят и обвиняват.
Недоверието между делегациите беше такова, че нямаше да рискуват да направят каквото и да било в собствените си помещения, където ново лице нямаше никакъв шанс да мине незабелязано и най-малката нередност веднага щеше да бъде докладвана. Също така щяха да са в безопасност, докато не напуснат кулата за преговори, където Ониксовата гвардия проверяваше всяко ъгълче и наблюдаваше всички изходи. Но на други места в замъка беше различно. Каквито и да бяха взетите мерки, нищо не можеше да ги предпази от отчаяния жест на някого, решен да се пожертва. Също като Вард, Алан отлично го знаеше. Ако убиец се готвеше да нанесе удар и не му пукаше дали ще бъде заловен, ранен или убит, никоя мярка за сигурност нямаше да е достатъчно строга, за да го спре. Можеха единствено да си отварят очите, да чакат и да се надяват да реагират достатъчно бързо, за да избегнат най-лошото, ако се наложеше.
Гърлото на Алан беше пресъхнало, той мислеше за дипломатите, които — според предвидения график — вече бяха напуснали сигурността на запазените за тях помещения. В този момент те вървяха по коридори, слизаха по стълби, минаваха пред вратите, които Алан беше настоял да бъдат охранявани или заключени. Искаше му се да придружи лично всяка делегация. Искаше му се да е едновременно навсякъде и всичко да види, всичко да огледа, над всичко да бди. Но стоеше на мястото си и прикриваше тревогата си в плен на протокола, така че никой да не заподозре каквото и да било необичайно. Добре ли беше подбрал мястото на часовите? Не беше ли забравил някой килер, някое потайно кътче, скрита врата по пътя на делегациите? И най-вече не беше ли допуснал трагична грешка, като реши да не вдига тревога, след като през нощта откриха трупа?
Алан се окопити.
Той командваше престижната Ониксова гвардия и занапред на него се падаше отговорността за такива решения. Каквото и да ставаше, щеше да му се наложи да ги поема, да се утвърждава и да се изправя срещу критиките.
Водени от главните си представители, делегациите влязоха заедно в двора, всяка една от противоположна врата. Дотук всичко вървеше добре, но за Алан облекчението не трая дълго. Разбира се, дворът беше пазен добре. Навсякъде имаше черни гвардейци, други пазеха по балюстрадите, кулите и на обходните пътища. Но много прозорци и бойници гледаха към него — толкова многобройни, че се беше оказало невъзможно всички да бъдат затворени или наблюдавани. Външно невъзмутим, Алан ги наблюдаваше, докато делегациите вървяха напред. Някои от хората му правеха същото, като дебнеха най-малкото движение, сянка, слънчев лъч, отразен в острието на стрела.