— Престанете! — повтаряше той. — Не искам да ви сторя нищо лошо! Спрете, аз…
Тъй като тя не го слушаше, трябваше да я отблъсне. Тя падна назад и се удари, после, изгубила изведнъж всичките си сили, се разплака. Той се опита да посегне към нея, но тя се сви и извика:
— Остави ме, мръснико! Разкарай се… Разкарай се!
Той се поколеба и този път тя се разкрещя:
— Разкарай се!
Тогава той се уплаши и избяга.
Йерас тъкмо щеше да бутне вратата на кръчмата, когато чу, че го викат. Обърна се и видя Лорн, който излизаше от една близка уличка.
— Едва сега ли пристигате? — попита Йерас.
— Да — излъга Лорн.
— Всичко наред ли е?
Блед и разсеян, Лорн не отговори веднага.
— Да — каза той.
— Наистина ли?
Лорн забеляза моряците, които се връщаха, след като напразно ги бяха търсили — него и момичето. Трудно му беше да мисли и имаше едно-единствено желание: да избяга.
— Всичко е наред. Да се махаме оттук.
Заинтригуван, на Йерас му се искаше да разбере от какво като че ли трябваше да бягат. Обаче Лорн вече се беше отдалечил.
— Хайде! — настойчиво и тихо подкани Лорн. — Накъде?
Йерас го настигна.
— Квартала на монетите — каза той и мина пред него, за да показва пътя.
Прекосиха Ориал през нощта, като заобикаляха, за да избягнат кварталите, които спазваха вечерния час. Потънал в мислите си, Лорн следваше Йерас разсеяно с риск понякога да се блъсне в него, когато спряха на ъгъла на някоя улица, за да проверят дали пътят е чист. Почти не говореха и се криеха всеки път, когато бившият разузнавач чуваше да се приближава патрул. Кварталът се намираше близо до крепостната стена. Беше простолюдно място, по-скоро спокойно, където беше приятно да се живее. Пристигнаха без премеждия.
— Тук — каза Йерас.
Минаха през една постройка, после поеха по стълби, прекосиха галерия над един двор, други стълби, които ги изкачиха на един допълнителен етаж и стигнаха до врата, на която Йерас почука.
Веднъж. Два пъти. Веднъж.
— Това е условният сигнал — каза той.
Лорн кимна: щеше да го запомни.
Вратата се отвори и с едната от остриетата близначки в ръка Логан ги въведе, после затвори и заключи след тях. Лорн се озова в голяма таванска стая, обзаведена скромно, в дъното чаршафи, заковани на гредите, отделяха три тесни легла от преплетени ремъци. Подът беше от грубо дърво. В няколко чинийки горяха свещи.
— Ето — каза Йерас, сякаш се извиняваше. — Това е всичко.
— Ще свърши работа — каза Лорн. — Спокойно ли е?
— Много.
— А в случай на нужда?
— През покривите — отвърна Йерас, като посочи малка стълба, поставена под голям кръгъл прозорец.
— Отлично.
Тогава Лорн се отпусна и тримата се прегърнаха.
— Радвам се да ви видя отново.
— Ние също, рицарю — каза Йерас с усмивка.
Логан потвърди с кимване, преди да прибере меча близо до леглото си.
— Гладен ли сте? Жаден? — попита Йерас, като посочи една разклатена маса и три разнебитени стола около нея.
— Не много — каза Лорн.
— Това също е добре. Защото се страхувам, че храната ще е оскъдна, за това пък лоша.
Йерас донесе бучка овче сирене, парче сланина и черен хляб, увити в една кърпа. Логан сложи чаши и бутилка вино на масата.
— За щастие, виното е още по-лошо — добави Йерас. — Това е почти успокоително.
— Пари ли нямате? — учуди се Лорн.
В Аргор той беше дал доста добра сума на своите хора, преди да тръгнат за Ориал.
— Наемът ни струва цяло състояние — обясни Логан.
Лорн не можа да се въздържи и огледа критично обстановката.
— Предполагам, че гледката си заслужава, иначе…
Йерас се усмихна.
— Всъщност — каза той — това, което плащаме най-скъпо, са въпросите, които собственикът не задава. И тези, на които обеща да не отговаря, ако Пурпурната гвардия го попита.
— Разбирам — каза Лорн.
Логан беше сипал вино в трите чаши. Вдигна своята и каза:
— Добре дошъл в Ориал, рицарю.
Докато вечеряха, Лорн почти нищо не разказа за престоя си в Цитаделата. Нито каза нещо за срещата си със Скерен, нито за разкритията на Върховния крал, нито за това, което се беше случило после. Нищо не каза и за това, което беше доверил на Сибелиус. Но се осведоми колкото можа по-добре. Беше изпратил Логан и Йерас в Ориал, за да подготвят пристигането му, за да бъдат те там негови очи и уши, докато го няма. И се бяха разбрали, че ще ги предупреди за идването си като закачи — с черна панделка и в различен параклис в зависимост от деня — желание на четвъртия нокът на дясната лапа на статуята на Ейрал. В този момент те знаеха къде да го намерят същата вечер или най-късно на другия ден.