Тъй като все още бяха част от черните гвардейци, Логан и Йерас имаха ако не пълни, то поне точни сведения за последните преговори между Върховното кралство и Арканте. Говореше предимно словоохотливият Йерас, а в това време Логан се грижеше за любимите си шпаги.
— Преговорите можеха да завършат добре, което щеше да е от полза както за Върховното кралство и за Арканте, така и за принца и за Ониксовата гвардия. Но опитът за убийство, насочен против Жал, провали всичко.
— Един-единствен мъж, така ли?
— Това е, което знаем.
— Чух да се говори, че е използвал острие на Тъмнината.
— Истина е.
— И разбраха ли кой е?
— Той нападна, като викаше „За Арканте! За Ирелис!“ След това телохранителите на епископа за малко щяха да го пребият от бой. За щастие, черните гвардейци проявиха по-голямо хладнокръвие и успяха да го затворят на сигурно място.
— Къде е той сега?
— В тъмниците на Кралския дворец.
— В такъв случай най-накрая ще каже каквото знае. И ще издаде съучастниците си, ако има такива.
Недотам убеден, Йерас сви рамене.
— Несъмнено — каза той.
— Какво? — попита Лорн. — Мъжът не е ли разпитван?
— Напротив. Но според всички черни гвардейци, които са били в досег с него, това е някакъв фанатик. Луд.
— И все пак някой трябва да е сложил меча на Тъмнината в ръката му, нали? Това не е нищо.
— Разбира се.
Замислен, Лорн изпи на един дъх чашата си и веднага съжали.
— А Алан? — попита той. — Как се справя?
Йерас се поколеба.
— Досега — каза Логан, като прибра съвършено смазаното острие на единия си меч — не се е проявил като недостоен за уважение.
Както често биваше при Логан, казаното беше едновременно малко и много. Заедно с Вард, Йерас и Логан бяха последните от неколцината ониксови гвардейци, които Лорн лично беше наел — Дуайн беше умрял на крепостните стени на Саарсгард, а Лиам, тежко ранен, беше принуден да се оттегли. Така че те на времето бяха една шепа, но никой не можеше дори да си представи какво можеха да направят заедно. Завинаги ги свързваше братство по оръжие и безрезервна вярност към Лорн. И точно по причина на тази вярност им беше трудно да приемат, че някой друг, освен него, ще ръководи Черната гвардия. Нито Логан, нито Йерас оспорваха това право на Алан. Знаеха, че това беше необходимо, за да оцелеят ониксовите гвардейци, а принцът имаше най-голямо право да поеме командването след своя приятел Лорн. Освен това, както Логан беше подчертал, Алан не се беше показал недостоен за уважение. Но въпреки всичко това, че той командваше черните гвардейци, за тях беше някак нередно — почти като предателство или светотатство. Така че Логан и Йерас доброволно бяха напуснали Ониксовата гвардия след „смъртта“ на Лорн. Първо, защото тази лъжа им позволяваше да отидат с него в Аргор, а те нямаше да го изоставят за нищо на света. Но и защото им спестяваше задължението да служат под заповедите на Алан заедно с тези, които този принц — твърде амбициозен в очите на Логан — не беше закъснял да наеме.
— Ониксовата гвардия — каза Йерас — ще стане пак Ониксовата гвардия, само когато вие я командвате отново, рицарю.
Лорн предпочете да не отговаря.
Той стана, прозя се и посочи плетените легла.
— Кое е моето?
— Лявото. Чаршафите са чисти.
— Благодаря. Утре сутрин ще напиша едно писмо, което някой от вас ще иде да занесе в Белия дворец. Но сега съм много уморен. До утре.
— До утре, рицарю.
— До утре — каза Логан.
Лорн не можеше да заспи.
Това, което му се беше случило тази вечер, не излизаше от ума му и макар да не си спомняше почти нищо, мисълта, че Тъмнината го беше надвила, го плашеше. Разбира се, Майрен и Драконът на разрушението го бяха предупредили, всеки по свой начин, тя — за да го предпази, а той — за да го заплаши. Но да знае, че е обсебен от Дух от Тъмнина беше едно нещо, а да го изпита, се оказа съвсем друго. Доколкото Лорн можеше да си спомни, Духът се проявяваше за пръв път, но как можеше да е сигурен? Дали Духът можеше да се пробуди когато си иска? Можеше ли да тласне Лорн да извърши какво ли не? Лорн знаеше, че Духът нямаше да направи нищо, за да му навреди пряко, защото по този начин щеше сам да се обрече. Но ако Духът не представляваше опасност за Лорн, беше опасен за другите.