Той носеше нейното име.
Според скандската традиция Лорн не носеше фамилното име на баща си, а на майка си. Това беше доказателство за любов. Майката на Лорн беше пленничка, която един скарх — варварски цар от Скандия — беше подарил на Върховния крал наред с други подаръци, за да скрепи един политически и военен съюз. Селения Аскарин беше дъщеря на победен крал и беше воин — красотата ѝ беше равна на гордостта ѝ. Еран Фаргалд се беше влюбил в нея от пръв поглед и бе пожелал да се ожени за нея. Като не знаеше какво да я прави, Върховният крал на драго сърце се беше съгласил и така една есенна вечер в Ориал оръжеен майстор от Върховното кралство се бе оженил за скандска принцеса. Фаргалд беше любящ съпруг и уважаваше вярванията и обичаите на съпругата си. Така че беше пожелал Лорн да носи нейното име. Тя се казваше Селения Аскарин, което означаваше Селения, дъщеря на крал.
Той щеше да бъде Лорн Аскариан.
Син на крал.
Тъжна ирония…
— Добре ли си? — попита Вард.
Лорн се отърси от мислите си.
— Да — излъга той.
Старият ковач за миг се загледа в него, той не беше глупав. После попита:
— Как е Наерис?
— Добре е. Остана в Каларин. Раните ѝ заздравяха. Вече е съвършено възстановена.
— Като че ли и ти също.
— Да. Добре съм.
— Тя щастлива ли е?
Лорн се сепна.
— Нае? Да… Да, така мисля.
— Знаеш ли, тя е влюбена в теб. Винаги е била.
— Зная.
— Но ти не си.
— Не, не я обичам както тя ме обича.
Вард въздъхна.
— Опитай се да не я направиш много нещастна. И я уважавай. Винаги. Само за това те моля.
Лорн кимна в знак на съгласие, преди да отпие глътка вино.
Настъпи мълчание, после Лорн посочи къщата, като завъртя ръката си, и попита:
— Ще ми обясниш ли?
— За Нае е. Не е за мен. Не е палат, но поне така тя ще има собствен покрив. Нотариалният акт е на нейно име. Но ще съм по-спокоен, ако знам, че ще бдиш над нея.
Лорн се обърна към Вард и впи поглед в неговия. Видя огромна, почти отчаяна умора. Това го разтревожи.
— Какво става, Вард?
— Нищо. Чувствам се стар, това е.
— Но защо?
— Вероятно защото съм. Роден съм преди много време, Лорн. Видял съм много неща. Повечето бяха грозни и се страхувам, че следващите никак няма да станат по-хубави. Можеш ли да повярваш, че ще воюваме против Арканте?
Тревогата на Лорн нарасна.
Вард разбра и реши да го успокои. Напрегна се да се усмихне и като на игра удари едно рамо на Лорн.
— Но ти си прав — каза той. — Пих много и разправям всякакви глупости. Забрави го и вместо това ми кажи за какво си дошъл в Ориал. Още ли си Пръв рицар на Кралството?
— Такъв съм — Лорн се поколеба. — Е, ако искам.
— А ти не искаш.
— Вече не знам какво искам. Надявах се да се възползвам от това, че ме смятат за мъртъв, за да открия кой се опита да ме убие, но не мисля, че ще успея да разбера повече от това, което зная, като остана в сянка.
— А какво точно знаеш?
— Чувал ли си за Синовете на Освехир?
Вард потръпна, като чу името на Дракона на сянката.
— Не — каза той. — Но това не предвещава нищо добро.
Тогава Лорн му обясни какво беше научил от устата на госпожа Мерил за валмирските убийци.
— Повярвай ми — каза накрая, — с удоволствие ще ги заставя да си изядат собствените черва. Но тези Синове на Освехир бяха само изпълнители. А аз искам да разбера кой е дал заповедите.
— А Лилиите отказват да открият това за теб.
— Не и за хубавите ми очи във всеки случай.
— А за очите на един Първи рицар, който ще им бъде задължен, така ли?
— Разбра.
Вард се замисли. После попита:
— Затова ли искаш да се видиш с Алан?
— И затова.
— В такъв случай е най-добре да не се бавим. Докато се криеше, без да мърдаш, смъртта те пазеше. Но сега, когато се върна, рискуваш да те открият. А ако враговете ти те намерят преди официално да се върнеш към живота, няма да имат никакви скрупули да те премахнат. Така и така си мъртъв, нали?
Лорн се усмихна леко и млъкна.
— Какво те тревожи? — рече Вард след малко. — Познавам те. Неспокоен си.
Смутен, Лорн дълго се колеба.
Но как да признае, че в него има Дух от Тъмнина? Как да признае, че този Дух го прави опасен? И най-вече как да признае, че се осланя на илюзията, че нещата може би ще да се подобрят? Че Духът от Тъмнина няма повече да се проявява или че ще намери начин да го овладее, независимо от това, което Драконът на разрушението му беше известил?