Нито пък влизане.
Скрит под навес, откъдето можеше да наблюдава един сержант, който тихо даваше заповеди, Лорн прецени положението. Очевидно Пурпурната гвардия беше тук заради него и неговите хора. Готвеше се да разбие тяхната врата и разчиташе да ги залови, докато спят. Без съмнение очакваше да се бие, защото всички бяха в пълно въоръжение.
Лорн незабелязано се върна назад.
Да, полицията на Естеверис наистина работеше добре. Как беше успяла вече да ги забележи? Тя не знаеше с кого има работа, защото в противен случай нямаше да рискува да арестува Първия рицар на Кралството — независимо дали е действащ, или не. За сметка на това обаче беше събрала достатъчно елементи, за да прецени, че подобно обкръжаване щеше да е необходимо против тримата мъже, които нелегално се бяха настанили тук. Може би вече беше разбрала кои са Йерас и Логан и в такъв случай разпитът на двама бивши ониксови гвардейци нямаше как да не се хареса както на Естеверис, така и на кралицата, ако се предположеше, че тя е уведомена за тази операция.
Лорн се плъзна между две къщи и стигна до пуст заден двор. Оттам тръгна по една уличка, която дискретно го доближаваше до скривалището. Логан и Йерас вероятно спяха. За да стигне до тях и да ги предупреди, Лорн трябваше да изпревари пурпурните гвардейци, без те да го забележат, преди окончателно да обградят квартала.
После…
После щяха да импровизират.
Лорн тръгна през един тесен пасаж и излезе в дълъг двор, притиснат от къщите. Прекоси го с котешки стъпки и стигна до една решетка…
… затворена с верига и тежък катинар.
— Мамка му!
Но Лорн не можа да продължи да ругае.
— Кой е там? — извика глас зад гърба му.
Лорн спокойно се обърна.
Двама пурпурни гвардейци го гледаха. На коланите им имаше къси шпаги, а в ръцете им — оловни палки. Единият вече държеше свирката си готова на устата.
— Всичко е наред, момчета — каза Лорн, като вдигна ръцете си и тръгна към тях.
Ако дадяха тревога, Лорн знаеше, че ще съумее да се отърве от тях и да се измъкне. Но това без съмнение щеше да отприщи атаката — макар и преждевременна — срещу скривалището, където Логан и Йерас щяха да се окажат хванати в клопка.
— Какво? — настойчиво продължи Лорн. — Не ме ли познавате?
Гвардейците се спогледаха, после присвиха очи към Лорн, който все така се приближаваше с леко наклонена глава така, че да не могат да го видят добре.
От двамата гвардеецът със свирката беше по-подозрителен.
— Кой си ти? — повтори той. — Името ти!
Лорн го изненада с удар с юмрук в слънчевия сплит, от който му спря дъхът, точно преди да удари мълниеносно другия с лакът под брадичката и да го задържи докато пада, за да не вдигне шум. Превит на две, първият се опираше на една стена с едната си ръка, а с другата се мъчеше да надуе свирката. Лорн го довърши със силен удар с коляно в корема и го остави бавно да се свлече на земята, стенейки.
За момент Лорн погледна двамата гвардейци в безсъзнание.
Очите му се превърнаха в блестящи черни топчета.
Невъзмутимо, той извади меча си и заби върха на острието в тила и на двамата. Това бяха два кратки, точни удара, нанесени безмилостно. След това прибра меча в ножницата и без да мисли повече за тях, спокойно огледа двора. Тъй като не можеше да мине през заключената решетка, погледна нагоре към покривите.
Логан не спеше.
Когато чу, че от външната страна на кръглото прозорче се чука, той разтърси Йерас, който дремеше събут, но облечен на своето легло, и отиде да види.
Предпазливо. С меч в ръка.
Лорн почука още веднъж по дебелото стъкло и веднага щом различи силует през него, залепи голата длан на лявата си ръка. Логан позна печата на Тъмнината и веднага отвори.
— Вземете вашите и моите неща — каза Лорн полугласно. — Бързо. Пурпурната гвардия обгражда квартала.
Логан и Йерас не зададоха никакви въпроси. Приготвиха се мълчаливо и събраха вещите в три вързопа, които подадоха на Лорн. После и те излязоха през прозорчето и издърпаха след себе си малката стълба, която позволяваше да се стигне до него. Оставиха я безшумно, докато Лорн затваряше прозорчето.