Като стигна до това заключение, Далк вече имаше абсолютно основание да се интересува кой беше онзи, когото Логан и Йерас бяха приютили. Но се водеше преди всичко от интуицията си, сега вече затвърдена от свидетелството на Нарбио.
Далк се чувстваше обзет от възбуда, която много рядко го връхлиташе и никога не го беше подвеждала.
Скандски меч.
Мъжът, с когото се беше срещнал Йерас в квартала на корабите, носел скандски меч. Несъмнено беше същият, който беше убил двама пурпурни гвардейци близо до тавана предишната нощ. И пак същият, който беше позволил на Логан и Йерас да изчезнат от мястото в последния момент. Но Далк познаваше само един мъж, който имаше скандски меч. Също бивш ониксов гвардеец.
Но мъртъв.
В квартала на Бялата порта Далк изчака да дойдат неговите шпиони, които беше изпратил да разпитват. Сега вече разполагаше с петнадесетина мъже и ги прати да прегледат конюшните в квартала. Беше решил да започне с квартала на Бялата порта, защото тук пристигаха най-много пътници. Но беше категорично решен да разшири проучването си и да претърси всички свободни квартали в Ориал, ако беше необходимо.
Оказа се ненужно.
След около час един от неговите хора му съобщи, че са намерили това, което търсят.
Разбира се, това не беше доказателство в буквалния смисъл на думата, не.
Но несъмнено беше нещо, с което можеше да се появи при Естеверис, без да го вземат за луд.
Естеверис прие Далк в личния си кабинет.
Дранис дискретно съобщи за идването му и Далк влезе през една скрита врата веднага след като министърът остана сам, и ясно и точно му обясни какво беше открил, както и това, което подозираше. Естеверис го изслуша, пръстите му, отрупани с пръстени, бяха събрани като камбана, после се замисли.
Накрая каза:
— Лорн е жив. Странно, но това няма да ме изненада чак толкова… А може би той не е единственият, който има скандски меч в цялото Върховно кралство.
— Не, монсеньор. Но сред хората, които биха могли да се срещат с бивши черни гвардейци, виждам единствено него.
— Това би могъл да е някой, който по този начин му отдава почит. Може би дори някой, който е наследил меча му. А знаем ли точно какво се е случило с този меч? Струва ми се, че той не беше обикновен. Ставаше дума за меча на майката на Лорн, нали?
— Точно така. Но не, не знаем какво е станало с този меч.
Естеверис въздъхна.
— Вече е много късно да се тревожим — каза той на себе си. — Подробностите… именно вниманието, насочено към подробностите, променя всичко. Винаги.
Отхапа от една от онези пастички с мед, по които беше луд, и добави:
— Колкото до превръзката…
— Ако очите ми не понасят силната светлина и не мога да нося очилата си, без да поема риска да ме познаят — каза Далк, — може би ще скрия по-чувствителното око под превръзка. Което освен това ще е и хубаво средство да си променя външния вид.
— Или пък този човек е едноок.
— Едноок, пристигнал на кон, носещ белега на Цитаделата, монсеньор. Описанието, което ми даде собственикът на конюшнята, не оставя никакво съмнение. Мъжът, яздил този кон, и онзи, когото са посрещнали Логан и Йерас, е един и същ човек.
Естеверис замълча, докато преглъщаше пастичката си.
— С една дума — каза той, — според теб Лорн не е мъртъв. Пристигнал е от Цитаделата преди няколко дни и тайно се е срещнал с двама от бившите си хора. И какво е правил през това време в Ориал?
— Не зная.
— Ако не грешиш, ето ти един въпрос, на който ще е твърде добре да отговориш бързо.
След като отпрати Далк, Естеверис каза на Дранис, че не желае да го безпокоят и се замисли. Първо се запита дали изобщо беше възможно Лорн да е жив. Можеше ли да е оцелял? Съюзниците му имаха ли необходимите средства да накарат всички да повярват в смъртта му и да го крият, докато оздравее? На тези въпроси Естеверис трябваше да отговори с „да“. Първите имена, които му дойдоха наум, бяха на принц Алдеран и на граф Теожен. На всичко отгоре планините на Аргор бяха идеалното място за тайно възстановяване. И бързо, ако се замислеше. Но в Далрот Лорн вече беше оживял от ада. Така че можеше да започне отново.