— Е? — попита Пакона предпазливо. — Лагерният капитан трябва да решава равенствата. Това е негов дълг.
Феърболт махна, за да покаже, че е наясно с това.
— Даг, искаш ли да кажеш още нещо?
— Няколко неща. Може да ви се струват отвлечени, но ще са точно в целта. Като цяло ми е все едно дали ще ги кажа преди, или след като гласуваш.
Феърболт му кимна.
— Ами давай. Имаш палката.
Пакона сякаш искаше да се противопостави, но реши да не дразни Феърболт, след като той държеше решителния глас, и се облегна със скръстени ръце. Дар и Кумбия се мръщеха тревожно. Даг бе приковал вниманието им.
Главата го болеше, но на душата му беше леко, сякаш лети. „А може би пропадам. Ще разберем, когато ударя земята“. Пусна палката и посегна за патерицата си. Изправи се.
— С изключение на патрулните, които току-що се върнаха с мен от Рейнтрий, колко от вас са чували за фермерски град на име Грийнспринг?
В центъра и отляво го погледнаха недоумяващо, макар че Ригни, лелята на Дирла, се сепна, щом спря очи върху племенницата си.
— Не съм изненадан. Това е градът в Рейнтрий, под който се е появила последната злина. Никой не ми каза името му, когато тръгвах на запад. Отчасти това бе заради объркването, което настава в такива случаи, но отчасти не беше. Никой не го знаеше, защото не им се струваше важно.
— Колко от вас, освен патрулните ми, знаят броя на жертвите в Боунмарш? — добави високо Даг.
— Всички чухме за това — каза тъжно Огит Мъскрат. — Към петдесет възрастни и двадесетина деца.
— Истински ужас — въздъхна Тиока.
Даг кимна.
— Точно така, деветнадесет. — Феърболт го гледаше любопитно. „Не, няма да приема съвета ти и да се похваля. Точно обратното. Само почакай“. — А някой знае ли колко умряха в Грийнспринг?
Патрулните зад гърба му гледаха мълчаливо, без да издават отговора. Съветниците бяха объркани.
— Предполагам, мнозина — каза Пакона. — Това какво общо има с фалшивите върви, Даг?
Той пропусна „фалшивите“ покрай ушите си.
— Казах, че ще е малко отвлечено. От около хилядата си жители Грийнспринг загуби триста възрастни и всички, или почти всички деца. Преброих сто шестдесет и два трупа в гробището им и знам, че имаше поне още три в останките от пира на глинените в Боунмарш. Не съм казвал за тях на местните. По него време нямаше да им помогне.
Двамата с Фаун се спогледаха, чудеха се едновременно дали някоя от тези безименни жертви не е липсващата Саси. Даг се надяваше, че не е. Поклати глава и тя му кимна.
— Само аз ли виждам нещо ужасно нередно в тези цифри?
Погледите им съдържаха жалост и неудобство, но не и просветление. Даг въздъхна.
— Вижте. Боунмарш беше опустошен, загубихме хора и животни, местността ще остане обезлюдена за поколения, защото се провалихме в Грийнспринг. Ако злината беше разпозната и спряна там, нямаше да стигне до Боунмарш. А Грийнспринг загина не заради липсата на патрулни или тяхна грешка. Патрулите в Рейнтрий действат на ръба на възможностите си, но щяха да се справят. Просто липсваше… нещо друго. Говорене. Разбиране. Дружба. Съвсем прости нещица, за които никой не се е погрижил.
— Нима обвиняваш патрула на Рейнтрий? — изригна Мари, неспособна да се сдържа повече. — Защото аз не видях така нещата. На фермерите им е било казано да не се заселват там, но не са послушали.
Пакона махна с ръка, за да укроти страстите.
— Обвинявам еднакво и двете страни — продължи Даг. — И не знам отговорите. Знам, че не ги знам, и това направо ме подлудява. Само че вижте. Едно време не разбирах и от патрулиране. А половината от това, което си мислех, че зная, беше грешно. За това си има лекарство. Изпращаме новобранците на обиколка около езерото. Доста бързо натрупват сериозен опит. Добра система. Върши работа от десетилетия. Затова си мисля, че вече не е достатъчно да обикаляме само около езерото. Може би някои от нас, или един от нас, трябва да обиколи света.
Беше станало много тихо.
Даг си пое дъх, за да завърши.
— И може би този някой съм аз. Понякога, ако не знаеш откъде да почнеш, трябва просто да тръгнеш и да откриваш в движение. Няма да споря, нито ще се защитавам, защото това ще е все едно да ме питате за края, преди да съм тръгнал. А дори може да няма край. Така че, Феърболт, можеш да гласуваш както поискаш. Но утре сутринта аз и жена ми ще си тръгнем. Това е.
Кимна отсечено и си седна.
19.
Фаун си пое дълбоко дъх — беше забравила да диша. Сърцето й тупаше, сякаш бе тичала. Тя обви ръце около себе си и започна да се люлее, оглеждаше шашардисаните Езерняци.