— Какво?! — Фаун се обърна към Грейс, която я погледна невинно и тикна муцуната си в дланта й. — Грейс, лошо момиче! Какво си направила? — Засмя се и леко раздруса юздите.
— Омба — засмя се Даг, — кой е посегнал на кобилата на жена ми?
Омба въздъхна тежко.
— Преди пет нощи жребецът на Риг Кроу, Шадоу, преплува от Лешниковия остров. Добре се е позабавлявал, преди да го спипаме. Вие не сте единствените, на които ще трябва да се извинявам днес, но сте първи в списъка. Не очаквам останалите с голямо нетърпение.
— Много ли ще са сърдити? — попита Фаун. — Други жребци ли са били запланували? Този не е ли добър?
— О, Шадоу си е чудесен — увери я Даг. — Нямаш представа колко кожи иска Риг, за да го пуска на кобилите. Излезе ми доста солено да го накарам да заплоди Суолоу с Дарклинг.
— Точно затова — продължи Омба — всички ще се правят на обидени, а Риг ще се мъчи да иска заплащане. Може да се стигне до лагерния съвет.
— Ще ме извиниш, ако им пожелая ожесточени спорове и много изгорени свещи. Ако Риг попита, му кажи, че двамата с жена ми сме направо бесни. — И се засмя така зловещо, че чак Фаун го изгледа странно.
— Въобще не мисля да му споменавам за Грейс — увери го Омба. — И без това ще си имам достатъчно неприятности.
Рази и Ютау излязоха да им помогнат с оседлаването. Сари, Мари и Катагус също се появиха. Даг прегърна само леля си и кимна на другите. Фаун прегръщаше наред.
— Ще се върнеш ли? — попита Ютау тъжно. — Поне за сесията в Беърсфорд?
— За нея не. Но по-нататък, кой знае? Заминавал съм си поне четири пъти, може да питате Мари.
— Помня най-впечатляващия — призна Мари. — Преди осем години. Имаше голям скандал. А после те нямаше година и половина.
— Може би сега ще направя рекорд.
— Може — отвърна тя. — Но се надявам да не стане.
Беше време да потеглят. Рази повдигна Даг и отскочи, защото Копърхед опита обичайния си номер с хапането. Ютау помогна на Фаун. Двамата се обърнаха да помахат и потеглиха, а останалите се разпръснаха по шатрите си.
Не проговориха, докато не минаха по моста. Фаун видя, че Даг хвърля поглед през рамо, и каза:
— Когато се влюбих в теб, не исках да ти съсипвам живота.
Той се обърна с усмивка към нея.
— Аз бях едно старо изсъхнало дърво, Искрице. Сега всичко ще е наред. — Повече не погледна назад.
— Малко съжалявам за лагерния кредит — каза Даг след известно време. — Наистина имах намерение да се погрижа да не ти липсва нищо, както обещах на вашите. А сега всичките плънкини в складовете на Беърсфорд ще се похабят.
— Доколкото разбрах, не си изгубил имуществото си. Просто го задържат. Като моята зестра.
— Не бях го поглеждал от тази страна.
— А и не знам как щяхме да пътуваме, ако трябваше да водим осем коня.
Той си представи картината.
— По-скоро мислех да ги обърна в златни тризъбци в Трипойнт или в сребърни миди в Силвър Шоулс. И двата вида монети се приемат по поречията на Сивата река и река Грейс. Но ако изтеглех кредита си в коне, обикновени, а не като Копърхед и Шадоу… Чакай да сметнем. Щяха да са към четиридесет. Наистина твърде много, за да ги водим с нас.
— Четиридесет коня! — Фаун беше впечатлена. — За тяхната цена може да си купиш ферма!
— Но няма да знам какво да правя с нея.
— Аз знам… Няма значение. Добре, че не знаех за това вчера. Щях да съм много по-разстроена.
— Обижда представите ти за икономика, нали.
— О, да! Или поне представите ми за нещо.
Той й намигна.
— Ти струваш много повече от тях. Повярвай ми.
— Ха. — Тя смушка нежно Грейс с пети, за да не изостава. Спряха на един кръстопът с три разклонения на около миля след моста.
— Е? — каза той. — Накъде?
— Не знаеш ли?
— Не. Е, във всички случаи не на север. Не и толкова късно през сезона. — Скоро първите студове щяха да попарят поляните. — Накъдето и да тръгнем, трябва да пътуваме на бавни етапи, заради състоянието на Грейс. — Подозираше, че може да спечели доста от нейното състояние.
Фаун не се подведе и го изгледа остро.
— И все пак… Накъде? — Периферното й зрение долови нещо и тя се обърна. — Какво е това?
Даг проследи погледа й и стомахът му се сви, като видя бясно препускащите към тях Соун и Дирла. „Не, моля ви. Нека не е поредната злина. Не искам всичко да започва отначало“. Но зачервените им лица не бяха чак толкова притеснени, когато се приближиха.
— Боях се, че ще ви изпуснем — каза задъхано Дирла.
— Много мило — отвърна Даг. — Но мисля, че се сбогувахме вчера.
Соун успя да си поеме дъх и махна с ръка.
— Става дума за това. — Бръкна в куртката си и извади подрънкваща кожена кесия. — Много от патрулните в отряда не са доволни от вчерашния съвет. Затова с Дирла и Гриф пообиколихме малко. Не е много в сравнение с това, което ти отне Дар, но все е нещо. — Протегна кесията към Даг, който принуди Копърхед да отстъпи назад.