Выбрать главу

Фаун се покатери на голия гръб на Грейс и Даг й подаде подковите. След това се метна на Копърхед и двамата се върнаха към моста.

В края на моста Даг слезе, за да отмести дървената ограда, след което тръгна към дългия навес наблизо. Фаун се смъкна внимателно от кобилата, за да не изтърве подковите. Копърхед и Грейс останаха назад и започнаха кротко да пасат.

От всичките си роднини Даг говореше най-свободно за жената на брат си. Сестра от семейство Уотърстрайдър, която бе сменила името си, за да угоди на майка му. Следващият поред беше дядо му, за когото си спомняше с носталгия от детството си. Дар, за когото говореше с хладен респект. Баща му, за когото споменаваше рядко и с нотка на съжаление. А в центъра на всичко, в абсолютно мълчание, се намираше майка му. Беше се измъквал от всеки разговор, когато станеше дума за нея. За Омба, която се занимаваше с обучението на коне и ветеринарство, нямаше такива проблеми.

Фаун я позна веднага, защото жената се втурна с радостни викове към тях веднага щом ги видя. Не беше толкова слаба като Мари, нито толкова висока, но все пак бе приблизително на ръста на мъжете от семейството на Фаун. Изглеждаше около петдесетгодишна, което вероятно означаваше, че има поне още петнадесет отгоре. Носеше познатите панталони в патрулен стил, със сигурност заради ездата. Кожата й беше по-бледа от тази на Даг, а очите й бяха почти нормално сини. Косата й беше вързана на хлабава плитка, без украшения.

— В името на отсъстващите богове, братко, какво си направил с дясната си ръка! — възкликна тя, щом видя превръзката. След което съвсем се удиви: — А какво си направил с лявата?!

Даг се усмихна широко и кимна.

— Здравей, Омба. Нося ти подарък. — И посочи към Фаун, която протегна подковите.

Омба се зарадва съвсем искрено.

— Ох, как ми трябват!

След това видя връвта на ръката на Фаун и издаде звук, сякаш се задави. Очите й се разшириха невярващо.

— Ти си фермерка! Онази фермерка!?

Фаун се зачуди дали Даг не е изиграл някакъв Езерняшки номер, като накара Омба да приеме подаръка от нейните ръце, но нямаше как да го пита.

— Здравей, Омба. Аз съм Фаун, съпругата на Даг — каза тя и направи лек реверанс. Не посмя да каже нещо по-смело, като „аз съм новата ти сестра“.

Омба се обърна към Даг с повдигнати вежди.

— А това какъв те прави, Даг Редуинг Хикори? Освен човек със сериозни проблеми.

— Съпруг на Фаун. Даг Блуфийлд… третото име не сме го уточнили.

Дали това щеше да означава, че Даг повече няма да е брат на Омба? Езерняшките обичаи бяха страшно объркани.

— Видя ли Феърболт?

— Оттам идваме. И Мари беше при него.

— Каза ли му за това? — Тя кимна към Фаун.

— Естествено.

— И той как реагира?

— Постави ме в списъка с ранените. — Даг махна към превръзката. — Предполагам, че и това предстои да се уточни.

Омба въздъхна тежко, но не и враждебно, за изненада на Фаун. Явно Даг не бе приел съвета й да започне с най-трудния. Както вървеше денят, „не враждебно“ можеше да означава доста добре.

— Какво ви каза Мари снощи? — попита Даг.

— О, беше доста интересно. Дойде да попита дали нямаме вест от теб, което предизвика паника, защото се предполагаше, че си с нея. Каза, че те изпратила от Гласфордж преди седмици, и помислихме, че си ранен, въпреки че тя отрече. — Омба погледна превръзката.

— Вярно. Това се случи по пътя. Продължавай.

— Разказа налудничава история: някакво фермерско момиче било забъркано при последния лов. — Любопитният й поглед се спря на Фаун. — Тогава не й повярвах, но сега… Каза, че си хлътнал по нея, а майка ти едновременно отричаше и й крещеше, че е позволила да се случи подобно нещо. Аз само си мълчах, макар че ти желаех само доброто.

— Благодаря.

— Ха. Въобще не можех да си представя. Мари каза, че си отишъл да заведеш момичето до дома й. Боеше се, че може да си имаш неприятности със семейството й. Говореше някакви неща за скопяване. По някое време ми писна от споровете им и се измъкнах. После видях, че Мари отиде да поговори насаме с Дар. Не ми каза какво му е споделила, освен че става дума за създаване. Знаеш, че Дар не обсъжда работата си с никого.

Явно Мари все още пазеше дискретност по отношение на втория нож. Освен това очевидно не бе споменала нищо за бременност пред майката на Даг. Фаун внезапно започна да чувства по-дълбоки симпатии към нея.