Даг не се намръщи при тази забележка, въпреки че леко се напрегна. А може би това беше знак на съгласие. Фаун реши да се съсредоточи върху Дар, който нямаше да остане доволен, ако го прекъснат.
— Споделящите ножове… — Той докосна нейния. — Повърхността на костите има естествен афинитет към кръвта, който може да бъде засилен от създателя. Това е моята работа, част от нея… да накарам костта да изпълни предназначението си. Срещам се с определения дарител на смърт и той пролива кръвта си по острието по време на създаването. Защото кръвта носи същността.
— О! — възкликна Фаун изненадано и бързо затвори уста.
— Какво? — попита раздразнено Дар.
— Да му кажа ли? — обърна се тя към Даг.
— Разбира се.
Тя погледна застрашително намръщения създател.
— Може би ти ще му обясниш по-добре.
Даг се усмихна иронично на брат си.
— Фаун откри сама тази техника, за да вкара същността си в брачната връв. Така ме изненада, че щях да падна от стола. Мисля, че напълно разбира какво говориш.
— Използвала е техника за създаване на нож за брачна връв?! — Дар беше втрещен.
— Проработи. Единственото указание, което й бях дал, бе споменаването в един предишен разговор, че човешката кръв носи част от същността известно време след като напусне тялото.
— Случайност — измърмори Дар и отново погледна връвта.
— Такъв е животът с Искрицата. Една случайност след друга. Нямат край. Би ли продължил с обяснението?
Даг вероятно бе присъствал на даряване поне няколко пъти, при това дори в Лутлия, а не само край брат си, и имаше прилични познания.
— И така, в края на създаването на ножа имаме малка част от същността на донора, която… да речем, се опитва да се събере с останалото. Както и обратното. След това стигаме до зареждането. — Лицето на Дар беше начумерено, но това сякаш нямаше нищо общо с нея.
— Когато ножът — той се поколеба, търсеше точната дума, — се забие в сърцето на донора и го убие, есенцията на същността започва да изчезва. Точно в този момент тя е придърпана в ножа и остава там.
— А защо не изчезва и от него? — не можа да се стърпи Фаун, въпреки че й идваше да се срита.
— Това е друг аспект от създаването. Пожелавам ти късмет да го откриеш случайно. Все пак това, което правя, не е просто обработване на кости. След това, когато някой като Даг използва зареден нож, злината, която се храни със същност, попива тази, която се освобождава при счупването на ножа. Може да се каже, че й действа като отрова или като светкавица на дърво, или нещо подобно, макар че не би било съвсем вярно. Същността на злината споделя разтварянето на смъртната същност и всички материални елементи в нея се разпадат.
— Това го видях. — Фаун докосна белезите на врата си.
— Колко близо беше до теб?
— На половин ръка. — Ръката й всъщност въобще не беше дълга.
— Дар — обади се Даг спокойно, — ако още не си го разбрал, ще повторя. Тя заби заредения ми нож в злината от Гласфордж. А като човек с опит ти казвам, че това е много по-близо, отколкото който и да е нормален човек би искал да се намира.
Дар прочисти гърло и погледна ножа в скута си.
Фаун отново не можа да се стърпи.
— Защо просто не използвате животинска същност, за да убивате злините?
Даг се усмихна леко, но Дар изглеждаше обиден.
— Те нямат тази сила. Само същността на Езерняк може да убие злина.
— Не може ли да се използват много животни?
— Не.
— Опитвали ли сте?
Дар се намръщи още повече.
— С животни не става. Нито с фермери. Сама можеш да направиш връзката.
Фаун стисна зъби. Едва сега започваше да разбира обидното значение на „сукалчето“.
Даг изгледа предупредително брат си и обясни:
— Не става дума само за сила, макар че и тя е важна. Всъщност е въпрос на сродство.
— Сродство ли? — Фаун сбърчи носле. — Няма значение. А какво става с моя — с другия нож на Даг?
Дар въздъхна, сякаш не беше сигурен какво точно ще каже.
— Трябва да разбереш, че злината е магическа. Тя е съставена от същност и още при появата си е по-силен маг от всеки от нас, а впоследствие става още по-мощна. Така че онази злина е откраднала същността на твоето дете.
Фаун потръпна.
— Да, Мари каза, че никой не знаел, че злината може да направи това отделно. Това дали е важно? — Щеше да е поне някакво успокоение, ако трагедията й донесеше опит за останалите.
Дар сви рамене.
— Не съм много наясно дали има някаква разлика.
— А злините защо се нуждаят от бебета?
— Защото те споделят обратното на ножовете. Неродените и малките деца са в най-усиления процес на самосъздаване и имат най-сложната същност. Когато злината се приготвя за следващо преобразяване, тя жадува за такава храна.