Пред дясната постройка, точно до оставения им багаж, седеше дребна жена с пола и гледаше нетърпеливо към пътеката. Омба, все още обута с панталони за езда, се бе подпряла със скръстени ръце на една греда.
— Какво ще кажеш? — прошепна Фаун.
— Зависи.
— От какво?
— От това какво ще каже тя. Ако слуховете са ни изпреварили, значи вече се е нарадвала, че съм жив, и е опряла до другите тревоги. Освен това, ако е разговаряла с много хора освен Омба, сигурно ще е доста ядосана.
— Ти остави нещата ни на открито. Сигурно е разбрала, че си се върнал, и без Омба.
— Така е.
Щом се приближиха, Кумбия Редуинг се изправи и сложи ръце на кръста си. Носеше сребристата си коса на обикновен траурен кок. Кожата й имаше по-тъмен оттенък от тази на Даг и контрастираше с косата. На външен вид беше към седемдесетгодишна, но Фаун знаеше, че е с две десетилетия по-стара. Очите й бяха с цвят на бистър чай, но в нормална светлина сигурно щяха да са златисти като на Даг.
— Даг Редуинг Хикори, нямам думи! — извика тя и вирна брадичка, щом я доближиха.
— Едва ли — измърмори крачещият зад тях Дар.
Оказа се прав.
— Каквото и да правите навън по време на патрул, не трябва да го носите тук. Не бива да водиш фермерската си курва в шатрата ми.
Даг се направи, че не я чул, и избута Фаун напред.
— Мамо, това е моята съпруга, Фаун Блуфийлд.
— Здравейте, госпожо. — Фаун направи реверанс. Трескаво се опитваше да извади някоя от намислените реплики, за да продължи. Не си бе представяла, че ще го прави посред гръмотевична буря. Всъщност въобще не си го бе представяла така.
Даг внимателно повдигна лявата й ръка с обратния край на куката си.
— Виждаш ли? Съпруга. — И помръдна лявото си рамо, за да покаже собствената си брачна връв.
Кумбия се опули от ужас.
— Не е възможно… — Направо щеше да се задави. — Срежете ги.
— Няма — отвърна Даг със странно непринуден тон. Явно изпадаше в онова състояние, както когато нещата станеха смъртоносно сериозни и се задвижеха твърде бързо. Затваряше се в себе си, за да може да е в крак с темпото. Или пък не…
— Даг, ако веднага не изгориш тези скверни върви и не върнеш момичето, откъдето си го взел, повече няма да стъпиш в шатрата ми. — Дали пък и Кумбия не беше репетирала? Под влиянието на слуховете? Държеше се малко странно, сякаш очите и устата й говореха различни неща. Даг би могъл да разбере с усета си, но очевидно се бе заслонил съвсем плътно.
Даг изви устни, но очите му не се усмихваха. За момент изглеждаше странно като майка си.
— Много добре, госпожо. — Той се обърна към останалите. — Омба, Дар, радвам се, че се видяхме. Фаун, вземи си багажа и завивките. Утре ще изпратим някой за седлата. Омба, ако тя реши да ги изхвърли на дъжда, нали ще ми ги прибереш?
Омба кимна, гледаше го втрещено.
„Какво?“
— Но, Даг…
Той й подаде дисагите и метна своите на рамо. Фаун притисна тежките торби към гърдите си и се обърна да го последва. Първите дъждовни капки започнаха да удрят листата на дърветата и земята.
— Но, Даг, никой… Аз нямам…
— Даг, не можеш да тръгнеш сега. Започва буря! — смени тона си Кумбия.
— Хайде, Искрице — подкани я той.
Няколко тежки капки паднаха на главата й.
— Даг, аз въобще нямах шанс… — Тя се обърна за импровизиран реверанс и подвикна през рамо: — Радвам се, че се запознахме, госпожо.
— Къде отиваш? — извика Кумбия, все едно повтаряше мислите на Фаун. — Върни се, глупако!
— Продължавай — прошепна Даг. — Не се обръщай или всичко ще започне отново. — Минаха покрай голям кош и Даг използва куката си, за да закачи един от плодовете, с които бе пълен. Крачката му се разшири и Фаун трябваше да полага усилия, за да го настигне.
Щом стигнаха пътя, той спря и се огледа колебливо.
— Къде отиваме? — попита задъханата Фаун.
Далечният бряг на езерото бе скрит под пелената на приближаващия дъжд.
— Има няколко души, които ми дължат услуги, но с тях ще се заема на сутринта. Сега ни трябва убежище. Ела.
И за нейно неудоволствие я поведе към работилницата. Дъждовните капки се смениха със зърна град, които отскачаха от земята и бяха доста болезнени. Фаун гледаше привежданите от поривите на вятъра дървета и в главата й нахлуха неприятни представи за премазване от счупени клони. Двамата с Даг се приведоха и затичаха.