— Може би трябва да попитаме по-млад създател — предложи Фаун, докато нагласяваше багажа си и лягаше до него. — А какво искахте да кажете с това сродство? Споменахте думата поне няколко пъти, сякаш е нещо специално.
— Хм. — Даг потърка носа с куката си. Лицето му бе огряно от огъня, а останалата му част се криеше в сянка. Стените на колибата също се размиваха в мрака. — Просто същността на злините приема Езерняшката смъртност по същия начин, както същността на костта приема тази на кръвта.
Фаун се намръщи.
— Предполагам, че костта приема кръвта, защото преди са били едно цяло.
— Точно така.
— Значи… — Внезапно имаше чувство, че няма да хареса това, което ще научи. — Значи…
— Това е въпрос на легенди, нещо като приказки, нали разбираш?
Тя кимна.
— Всъщност никой не знае със сигурност. Тези, които са знаели, са загинали преди хиляда, дори две хиляди години. Хрониките са загубени. Никой не знае дали са изминали два, пет или десет века и колко поколения са се изгубили в мрака.
— Но все пак са продължили да отглеждат плънкини.
— Вярно е. — Устните му леко се извиха.
— И кое е това, което не се знае?
— Ами… има няколко версии за това как са се появили злините. Знаем, че не са съществували открай време.
— Ти нали си виждал двадесет и седем? Отблизо? Не ми пука за хората, кажи ми ти в какво вярваш?
Той въздъхна.
— За повечето се придържам към легендите. Казват, че старите лордове разработвали велики магии на групи. Всички те служели на върховния крал. Последният крал, най-могъщият и умен, събрал огромно множество магьосници и се пресегнал отвъд границите на този свят… към нещо. Някои казват безсмъртие. Други — могъщество. Повечето истории предполагат зъл умисъл, заради злия резултат. Щом има наказание, значи е имало и престъпление. Обвиняват гордостта и егоизма и разни други пороци. Аз не съм толкова сигурен. Може би просто се е опитвал да постигне нещо добро, но всичко се е объркало.
— Казах, че старите лордове използвали магията си, за да променят растения, животни, дори себе си и децата си. — Той чукна с куката по главата си и Фаун разбра, че смята цвета на очите си за едно от тези доказателства. — Продължителен живот, по-добър усет и възможността да въздействаш върху света чрез неговата същност. — Погледна за момент лявата си ръка, явно мислеше за призрачната длан. — Ние, Езерняците, смятаме, че сме наследници на по-дребните провинциални лордове. А какви ли са били могъщите?… Както и да е. В опита си да се подобрят великите лордове попаднали на нещо от друг свят. Бог, демон, нещо друго. Ако са отвлекли бог, би обяснило защо останалите са ни изоставили. Кралят се съединил с нещото, а може би то с него. Превърнал се в нещо могъщо, изкривено и безумно, изсмукващо същността, вместо това, което целели.
— Чакай, искаш да кажеш, че вашият крал е бил първата злина? — Фаун се превъртя на хълбок и го изгледа учудено.
Даг наклони колебливо глава.
— Превърнал се в нещо. Някои от лордовете паднали пред могъществото му, други се отърсили. Започнала магическа война, която потапяла езера и превърнала западните равнини в пустиня. Не знаем дали враговете на краля открили как да го унищожат, или се е случил друг инцидент. Вероятно още тогава някой е открил как се споделя смъртност. Сигурно е било грандиозно споделяне. Нашите злини се появили от катаклизмичната информация, когато нещото било унищожено и се пръснало на десетки хиляди отломки, семена или яйца. Смятаме, че точно това се опитват да направят злините, когато излязат от земята. Бавно и непохватно да станат крале. Така че, за да отговоря на въпроса ти за сродството — злините приемат смъртността на Езерняците, защото са били, или още са, част от нас.
Навън костите продължаваха да тракат, разклащани от нощния вятър. Фаун усети, че трепери под одеялото, което бе придърпала първо около кръста, а след това и до главата си. Това беше много по-ужасяваща история от онези, с които братята й я плашеха едно време.
— Значи казваш, че всички злини са ти роднини?
Даг се облегна и се засмя искрено.
— Не ти ли писна от тези семейни неуредици? — Кикотът му заглъхна, преди да го е сръчкала. — В най-добрия случай може да се каже, че имаме дребно сродство. На твое място бих запазил това знание за себе си. Някои хора са склонни да се обиждат.
„За кого всъщност се омъжих?“ Тези откровения я бяха смаяли. Тя си спомни за безмилостните очи на злината. Сякаш имаха доста позната окраска.