— Не успях да го попитам дали майка ти не е поомекнала през нощта. Ти не искаше ли да го попиташ?
— Дори да се е случило — отвърна Даг отнесено, — съм сигурен, че той отново я е втвърдил.
Фаун попита още по-тихо, гледаше калната пътечка в краката си:
— Да не би този брак да е причинил някакъв разрив между теб и брат ти?
— Не.
— Защото май ти е доста ядосан. На нас имам предвид.
— Той винаги ми се сърди за нещо. Стар навик. Не му обръщай внимание, Искрице.
Излязоха на пътя и завиха надясно. Даг въобще не погледна, когато подминаваха семейната шатра. Пътят следваше крайбрежната ивица и завиваше на юг покрай други разпръснати постройки и дървета. Слънцето вече се бе вдигнало над отсрещния бряг, хладният въздух миришеше на дъжд и мъх.
След четвърт миля Даг зави наляво и спря на поляна с три дървени колиби и кей, които по нищо не се различаваха от видените досега. Бяха разделени от съседите си от няколко високи ореха от север и ниска овощна градина от юг. Фаун мярна в градината и няколко кошера. Пред една от колибите седеше старец, облечен само с къси панталони и кожени сандали. Сивата му коса беше вързана на кок на тила. В момента дялаше с опитни движения нещо като бъркалка или лъжица, но щом ги видя, им махна весело с ножа.
Даг остави багажа на един пън и поведе Фаун към стареца. Личеше си, че някога е бил едър мъж, но сега бе заслабнал, освен около кръста. По възлестите му крака си личеше, че е бил патрулен. Мъжът я огледа със същото любопитство, с което го зяпаше и тя.
— Фаун, това е Катагус Редуинг, съпругът на Мари.
Значи това беше чичото на Даг. Поне не беше загубил връзка с всички от семейството заради брака си. Фаун се усмихна и направи лек реверанс, после се огледа за Мари. Щеше да е приятно да види познато лице. Наоколо нямаше никой, но от брега се чуваха весели гласове.
— Значи затова е цялата суматоха? Сладко котенце, признавам. — Гласът на Катагус беше хриплив и излизаше със свистене. Огледа я с хитра усмивка и отново си пое дъх. — Момче, никога нямаше да се измъкна след нещо такова. Дори когато бях с тридесет години по-млад.
Даг изсумтя, но изглеждаше повече развеселен, отколкото обиден.
— Естествено, че не. Леля Мари щеше да те одере и да използва кожата ти за вход на шатрата.
Смехът на Катагус бързо премина в кашлица.
— Вярно е. — Той махна с ножа настрани. — Момичетата от склада донесоха шатрата ти.
— Успяха ли? Доста са бързи.
Фаун проследи погледите им и видя тежка ръчна количка, натоварена с купчина кожи и дълги дървени пръти, стърчащи отзад.
— Казаха да им върнеш количката, щом свършиш.
— Ще им я върна. Мари и Сари казаха ли къде да се настаня?
— По-добре питай тях. — Катагус махна към брега.
Фаун последва Даг до брега. Вляво от кея, на който бяха вързани две тесни лодки, имаше някаква дървена конструкция, около десет стъпки дълга и шест широка. Една чисто гола жена с коса до кръста и малко чернокосо момиченце тъпчеха енергично по нея. До тях стоеше Рази, също без дрехи, и подканяше момиченцето да подскача. Явно конструкцията служеше за накисването на някакво дългостеблено растение, а нишките се отстраняваха чрез тъпчене от останалата гниеща маса. Малко отстрани Ютау, застанал във водата до кръста, поддържаше двегодишно момченце, което се учеше да плува. На брега бе останала само Мари, облечена в свободна риза без ръкави и сандали като на съпруга си, и наблюдаваше с усмивка дейностите на семейството. Явно беше по средата на товарене или разтовараване на няколко снопа грубо оплетено въже, подобно на това, от което правеха кошовете за плънкини.
— Мари! Ето ни — подвикна Даг.
Очевидно бе идвал тук сутринта, за да уреди нещата. Фаун се зачуди дали това е била първата му идея, или третата. Поне способностите му да убеждава не бяха изчезнали съвсем.
— Ей сега идвам! — отвърна Мари.
По наклонения бряг до кея имаше каменни стъпала. За няколко мига цялото голо семейство се изкачи по тях. Явно голотата не им пречеше. Фаун не бе свикнала с подобно нещо, но реши, че има логика, защото тези хора сигурно влизаха във водата по няколко пъти на ден. Все пак изпита облекчение, когато я поздравиха кратко и хлътнаха в дясната къща, а когато след няколко минути излязоха, вече носеха дрехи. Рази и Ютау бяха с панталони като на Катагус, а Сари и дъщеря й с ризи. Момченцето все още бе голо и опита да кривне към водата, но Ютау го спря.
Мари изкачи стъпалата и спря пред Даг.
— Добро утро, Фаун. — Изражението й беше иронично, но излъчващо симпатия. — Даг, Сари прецени, че може да се настаните до ей онази ябълка. Оттук не се вижда, но мястото е леко издигнато и ще е по-сухо.