Ютау се приближи; момченцето го беше яхнало на конче и си играеше с кока му. До него вървеше дългокосата жена, която изглеждаше на около тридесет, но Фаун добави обичайните петнадесет към тях.
— Здравей, Фаун — поздрави я Ютау. Явно беше запознат със ситуацията. — Това е нашата жена, Сари Отер. — И кимна към Рази, който оглеждаше количката, за да потвърди другата част на „нашата“.
Фаун бе разбрала, че се намира на територията на Сари, а може би и на Мари, и направи реверанс.
— Благодаря, че ни приютихте.
Сари скръсти ръце, кимна и я изгледа любопитно.
— Ами той Даг… — каза, сякаш това обясняваше всичко.
Даг, Рази, Ютау, Мари и хъхрещият Катагус насочиха вниманието си към неразпънатата шатра. Мъжете избутаха количката до овощната градина и я разтовариха. Разпилените въжета и пръти бяха превърнати с изумителна бързина в квадратна конструкция с кожени стени и наклонен покрив. Имаше си дори миниатюрна веранда, с още опънати кожи за навес. Входът гледаше към езерото, но бе поставен така, че изгряващото слънце да не го пече директно. Накрая навиха предните стени до навеса, за да влиза въздух, по подобие на по-солидните постройки.
— Готово — заяви Даг със задоволство. — Шатрата Блуфийлд!
На Фаун й се струваше доста схлупена. В сравнение с нея останалите постройки изглеждаха като палати. Тя се наведе и надникна колебливо. Шатрата сякаш казваше: „Няма страшно, това е временно“. Само че какво предстоеше оттук нататък?
Даг долови колебанията й.
— Повечето млади двойки започват по същия начин.
„Само че ти не си млад!“ Фаун кимна, за да изрази съгласие. Вътре имаше място за двете им постелки и още няколко вещи. Поне ябълката изглеждаше солидна и безопасна.
— Не вкарвай още нищо — каза Даг. — Нека земята да поизсъхне още малко. После ще съберем тръстика за постеля, камъни за огнище и ще измислим нещо за пода. — Обиколи поляната и избута два пъна до навеса, за седалки.
Малката Теси се намъкна вътре и започна да танцува, пееше си нещо. Наистина шатрата изглеждаше повече като място за игра, макар че Даг можеше да застане прав под извития покрив.
Сари се наведе, за да извика дъщеря си, но Фаун я спря.
— Остави я. Предполагам, че това е нещо като благословия. — Това й спечели изненадан, но одобрителен поглед от жената.
— Ако може да отмъкна мъжете ти още един път? — обърна се Даг към Сари. — Ще е добре да ми помогнат да си прибера нещата, преди да върна количката.
— Разбира се, Даг.
— Мари — погледът му явно тестваше отзивчивостта на неговата леля и командир, — ще разведеш ли Фаун наоколо, докато ни няма?
Явно намекваше, че Фаун не е поканена на тази експедиция. Мари кимна. Очевидно Фаун щеше да бъде приета от този клон на семейството. Поне временно, като шатрата. Тримата мъже тръгнаха, като качиха двете деца в празната количка. Всъщност Теси се покатери сама, а малкото й братче се разпищя, докато Рази не го настани при нея.
— Тук обикновено е по-оживено — каза Мари, докато Фаун оглеждаше поляната. — Но щом се прибрах от патрула, дъщеря ми замина за остров Херон, при семейството на мъжа си. Там й строят нова лодка. — Тя махна към третата колиба, която явно принадлежеше на липсващото семейство. Дали тази дъщеря беше наследница на името на Мари? Въобще, какво ли друго наследяваха Езерняците, след като не притежаваха земя? Освен обичайния дял злини. Може би и местата по острова влизаха в някакъв лагерен фонд, като конете и шатрите?
Мари и следващата я любопитно Сари показаха на Фаун тоалетната в дърветата. Не беше дъсчена, а с кожена конструкция, подобна на шатра. На огнището непрекъснато се преваряваше вода за пиене. В колибата на Мари пък освен нормалното огнище имаше истинска пещ. Явно Езерняшките жени не бяха ограничени до правене на хляб на тиган върху открития огън. Не че имаше смисъл да моли за ползване на фурната, след като не разполагаше с брашно, масло, яйца и съдове.
В колибата на Сари имаше обикновен вертикален стан, на който се тъчеше груба материя, в която Фаун разпозна панталоните за езда. Сари й обясни, че влакната се произвеждат от многофункционалните плънкини, които при накисване във вода отделяли здрави нишки. Явно за това служеше конструкцията до кея. Нямаше почти никакви мебели освен груби маси и стандартните пънове за седене. Очевидно Езерняците спяха на постелки дори и в домовете си, защото никъде нямаше дървени легла. Фаун си спомни с какво удоволствие се бе настанил Даг на пода на тъкачната стая на леля Нати.
Когато излязоха навън, видяха, че Даг се е върнал с количката. Всъщност освен техните седла и дисаги, един стар меч и дълго копие, вътре имаше само един сандък.