— Това ли е всичко? — попита Фаун, докато той трупаше багажа на купчина пред палатката. Сандъкът не изглеждаше достатъчно голям дори за просто кухненско оборудване. Едва щеше да събере и чифт резервни ботуши.
Даг се протегна с гримаса.
— Зимните ми вещи са на склад в Беърсфорд.
Фаун подозираше, че и те едва ли са повече.
— Освен това имам лагерен кредит. Утре ще видиш как действа.
И отново потегли, дърпаше количката с куката си.
— А аз какво да правя? — подвикна Фаун малко отчаяно след него.
— Почивай си! — отвърна той през рамо и зави по пътя.
Да си почива ли? Не беше подхващала истинска работа от много време. Опипа брачната си връв и се обърна към двете жени, които я гледаха колебливо. Видя, че Сари носи две върви, сплетени в една.
— Искам да съм добра съпруга — заяви тя решително, но гласът й започна да трепери. — Само че не знам какво значи това тук. Майка ми ме научи как да се оправям с ферма. Мога да правя сапун и свещи, стига да имам лой. Мога да готвя и да консервирам, но тук няма буркани и мазета. Ако имах крава, можех да я издоя и да направя масло и сирене. Леля Нати ми подари игли и куки за плетене. Даг има отчаяна нужда от чорапи и бих могла да му направя добри, но нямам никакви материали. Мога да водя сметки, но нямам хартия, а и тук няма какво да се записва. Имам познанията, но не и инструментите. Все трябва да има нещо в този лагер, което да правя, освен да седя и да ям плънкини!
Мари се усмихна.
— Нека ти кажа, фермерско дете, че когато се върнеш от патрул, ти се иска само да почиваш и да ядеш плънкини за известно време. Дори Даг. Е, разбира се, след три дни отива да виси на главата на Феърболт да го прати със следващия патрул. Според капитана Даг има три пъти повече убити злини, защото прекарва два пъти повече време на патрул от останалите.
— А защо три пъти? — попита Сари.
— И Феърболт не знае. — Мари се почеса по главата и погледна Фаун с усмивка. — Даг каза, че ще станеш нетърпелива, ако някой те накара да стоиш на едно място. Вие двамата май имате повече общи черти, отколкото изглежда.
— Ще ми покажете ли какво да правя? — примоли се Фаун. — Моля ви, готова съм на всичко. Дори ще чистя ядки. — Едно от най-омразните й занимания във фермата.
— Засега няма нужда — усмихна се Сари. — Старите вече са изгнили, а новата реколта е още зелена. Оставили сме ги на прасетата. След месец, като узрее бъзът и плодовете, ще има работа. Катагус прави хубаво вино. А сега основно правим кошници и въжета.
— Мога да правя кошове — каза Фаун нетърпеливо. — Ако има от какво.
— Като свършим с кисненето, ще се радвам, ако ми помогнеш при тъкането — отвърна Сари.
— Чудесно! Кога?
— Другата седмица.
Фаун въздъхна. Рази и Ютау тъкмо привършваха с изкопаването на огнище пред шатрата им. Теси и братчето й пък събираха камъни покрай брега. Може би Фаун трябваше поне да донесе дърва за огъня. Забеляза, че до навеса им се е появил кош с три пресни плънкина.
— Успокой се малко — каза й развеселено Мари. — Почини си, докато Даг се върне от лечебницата. Иди поплувай.
— В това голямо езеро? — „Гола?“
Мари и Сари се спогледаха.
— Че къде другаде? Безопасно е да скачаш от края на кея. Водата там е доста дълбока.
На Фаун й звучеше точно обратното на безопасно.
— Но не скачай отстрани — добави Мари, — защото ще трябва да ти вадим главата от калта, като плънкин.
— Ами аз… — преглътна Фаун и продължи тихо, — не мога да плувам.
Мари повдигна вежди, а Сари прехапа устни. Сякаш двете бяха видели двуглаво теле. Фаун се изчерви.
— Даг знае ли това? — попита Сари.
— Не знам. — Дали вероятността от лесно удавяне я класифицираше като негодна за Езерняшка съпруга? Когато бе заявила, че е готова да се учи, не предполагаше, че уроците по плуване ще са на първо място.
— Даг трябва да научи това — заяви Мари с твърд глас. И добави, с което събуди безпокойството на Фаун: — Веднага!
Лечебницата на Острова с двата моста всъщност бяха три колиби със собствен кей малко след щаба на патрула. Даг остави количката в склада и тръгна натам. Тази сутрин не беше много оживено — само два коня бяха вързани на предната ограда. Чудесно. Нямаше болести или пък твърде много ранени патрулни.
Докато се качваше на верандата, се сблъска със Соун, който излизаше. Е, поне един ранен другар, макар и възстановяващ се. Момчето вече вървеше изправено, но леко вдървено, опипваше гърдите си и се мръщеше. Щом видя Даг, лицето му светна, но веднага помръкна при вида на превръзката.
— Даг, човече! Казаха, че си изчезнал и после си се върнал, женен за онази малка фермерка! Ама че хора! — Гласът му секна, щом забеляза брачната връв, която се виждаше между навития ръкав и приставката.