— Прибрахме се вчера следобед — отвърна Даг, без да обръща внимание на думите му. — Ами ти? Когато те видях за последно, лежеше в каруцата, пътуваща на юг от Гласфордж.
— Когато се пооправих, един от хората на Лог Холоу ме върна при патрула на Мари и се прибрахме тук. Лечителите казаха, че ще може пак да патрулирам, ако си почивам следващите няколко седмици. Все още ме наболява, но вече не е сериозно. — Погледна лявата ръка на Даг. — А ти как…? Искам да кажа, Фаун беше сладка и определено ти действаше добре, но… Да не би заради злината?… Даг, а твоето семейство ще я приеме ли?
— Не.
— О! — Соун замълча смутено. — Какво ще правиш тогава?
— Ще видим. Засега сме разположили шатрата си при Мари.
— Има логика. Мари винаги се грижи за своите… — Соун поклати глава объркано. — Никога не съм чувал нещо подобно. При Лог Холоу ми разказаха една история. За някакъв човек, който тайно носел храна и пари на фермерската си любовница и нечистокръвното им дете. Най-накрая го хванали. Той твърдял, че стоките са негови, но лагерният съвет решил, че са на лагера, и го обвинили в кражба. Накрая бил прокуден.
Даг наклони глава.
— Вярно е, Даг. Отнели му всичко и го прогонили. Посред зима. Никой не разбрал какво е станало с него. Дали е успял да се върне при нея…
Гледаше го, сякаш си представяше, че и с него ще постъпят така. Дали пък възхищението на Соун най-сетне не бе сериозно разклатено? Даг нямаше нищо против това, но не и по такава причина.
— Нашата ситуация не е такава, Соун. — „Поне е още лято“. — Ще се оправя.
Младежът схвана тежкия намек и се засмя притеснено.
— Да, предполагам, че ще се справиш. — След това смени темата и каза с по-закачлив тон: — Донякъде и аз съм в подобна ситуация. Е, не с… Мисля да помоля Феърболт да ме прехвърли при Лог Холоу, есента. Реела каза, че ще ме изчака.
Даг разпозна същия сантиментален поглед, който бе видял в собственото си огледало.
— Поздравления!
— Е, все още нищо не е уредено — отвърна забързано Соун. — Някои смятат, че съм твърде млад, за да мисля за нещо постоянно. Но какво да правя при положение, че… е, ти разбираш.
Даг кимна със съчувствие. Точно в този момент щеше да е много лицемерно да прояви ирония. „Дали и аз съм бил толкова лекомислен?“ Отговорът май беше „да“, и то без да се добавя допълнението „на неговите години“.
Соун се разведри още повече.
— Е, ти явно имаш по-голяма нужда от лечителите. Няма да те задържам. По-късно може да се отбия да поздравя Фаун.
— Сигурно ще се зарадва да види познато лице — отвърна Даг. — Боя се, че я посрещнаха малко грубо.
Соун кимна и се отдалечи. В момента живееше при едно семейство, чиито две деца бяха на разменен патрул, така че едва ли му липсваше майчинска грижа.
Даг отвори вратата и влезе в преддверието. Веднага го лъхна познатата остра и натрапчива миризма на билки. В съседната стая двама чираци приготвяха лекарства. На огнището вряха гърнета, на голямата маса имаше разстлани билки, а едно момиче чукаше нещо в хаван. Приготвяха пакети за патрулите и за търговия с фермери. Даг не се съмняваше, че някои от пакетите ще се озоват в магазинчето в Лъмптън Маркет, при това поне на двойна цена.
На писалището до вратата седеше друг чирак. Той се усмихна на патрулния и погледна превръзката му с професионален интерес. Преди да заговори обаче, вратата на вътрешната стая се отвори и се появи жена на средна възраст. Ризата й бе пристегната с колан, на който висяха най-различни инструменти.
— Даг! Очаквах те.
— Здравей, Хохари. Преди малко видях Соун. Той добре ли е?
— Да. Възстановява се добре. Твърди, че е благодарение на теб. Разбрах, че си свършил много впечатляваща работа с неговата същност. — Тя го погледна със съмнение, но не направи коментар за брачната връв.
— Нищо особено. Просто имаше нужда от бързо и кратко сливане.
Тя сви вежди, но реши да не коментира.
— Дай да те погледна. — Хохари махна към шината. — Как въобще си я направил?
— Помогнаха ми.
Даг я последва в лечебницата и затвори вратата. В центъра на стаята имаше високо легло. През годините беше помагал на доста от другарите си да се качат на него, но Хохари му махна да се настани на стол, до масата в отсрещния край. След това махна ръката му от раменната превръзка, извади остра ножица и започна да сваля бинтовете. Даг изпълни молбата й и разказа накратко какво се бе случило в Лъмптън Маркет. Тя прокара пръсти по китката му, но Даг усещаше по-силно опипващата й същност.
— Ами… това е чисто счупване и е наместено добре. Вече са минали около две седмици, нали?