Хвърлиха корите в огъня и загледаха залязващото над отсрещния бряг слънце. Въпреки всичките тревоги Даг все още изпитваше удоволствие да гледа как светлината и сянката пробягват по чертите на Фаун, движението на косата и блясъка на очите й. Зачуди се дали с времето това ще се превърне в нещо тривиално, но носещо удоволствие, като гледането на залеза.
Сенките се сгъстиха и жабите на брега започнаха да квакат. Останалите им пожелаха лека нощ и спуснаха кожите на шатрите си. Двамата се съблякоха на светлината на една свещ, подарък от Сари, и легнаха в постелите. Няколкото часа в компанията на Фаун бяха поуспокоили Даг, но явно все още изглеждаше напрегнат.
— Май си уморен. Искаш ли да…
— Ще ми мине. — Той отметна една къдрица от лицето й и я целуна, като леко отпусна усета си. — Хм.
— Какво?
— Тази вечер същността ти е много красива. Бляскава. Мисля, че плодовитостта ти се завръща.
— О! — Фаун се подпря на лакът. — Значи се оправям?
— Да, но… — Даг също се надигна. — Според Мари трябва да се лекуваш вътрешно, със същото темпо, както и външно. Плътта и същността са наранени и се възстановяват бавно. Като гледам тези — устните му докоснаха нежно белезите на врата й, — утробата ти няма да е готова за дете поне още няколко месеца.
— Както и останалата част от мен. — Тя се превъртя и загледа кожения таван. — Не съм си представяла, че ще имам бебе в шатра, като Езерняшките жени. Въобще не сме готови за зимата. Нямаме достатъчно… неща.
— Ние пътуваме по-леко от фермерите.
— Разгледах колибата на Сари. Шатрата де. Тя не пътува толкова леко. Не и с децата.
— Вярно е. Когато децата на Дар и Омба бяха малки, смяната на лагера си беше истинско изпитание. Все гледах да съм на патрул по това време — призна той.
Фаун въздъхна несигурно и продължи:
— Вече е средата на лятото. Трябва да събираме храна и да я консервираме. Да се готвим за студеното време.
— Повярвай ми, дори и в този момент към Беърсфорд пътува солиден поток от плънкини. И аз съм изпълнявал такива задачи като момче, преди да ме вземат в патрула. Въпреки че в този сезон е по-лесно да закараш хората при храната, отколкото обратното.
— Само плънкини ли?
— Скоро ще има плодове и ядки. Повечето прасета изяждаме тук. По едно на шатра за сезон. Тук сме четири шатри, така че ще има четири печени прасета. Риба, пуйки и разбира се — дивеч от сушата. Като момче и аз ходех на лов, а и сега ходя, между патрулите. Утре ще ти покажа как функционира складът.
Фаун го погледна и прехапа устна.
— Даг, а какъв ни е планът? — Малката й ръка докосна шината му. — Какво ще стане, като заминеш на патрул? Защото Мари, Рази и Ютау, всички, които познавам, ще заминат с теб.
Нямаше нужда от усет, за да долови притеснението й.
— Предполагам, че дотогава ще си опознала Сари, Катагус и дъщерята на Мари. Катагус е чичо на Сари, от фамилията Отер, ако не си разбрала. Планът ми е да седим спокойно, докато хората свикнат с теб. Постепенно ще стане. Както свикнаха с двамата съпрузи на Сари.
И все пак… когато патрулът потеглеше, всеки можеше да е сигурен, че за близките му се полагат грижи от семействата им, от бойните другари и цялата общност. Даг винаги бе приемал това за непоклатима основа. Но сега имаше чувството, че стои върху пропукан лед.
— Може да пропусна следващия патрул и да си взема неизползваните почивки — продължи той с привидно спокоен тон. — Тук има достатъчно работа. Понякога помагам на Омба в обучението на конете. Да свикват с тежък мъж. Защото повечето й чираци са момичета.
Фаун не беше убедена.
— Дали дотогава Дар и майка ти ще ти проговорят?
— Следващият ход е техен. Дар не одобрява този брак, но не обича спорове. Ще го остави да отмине, ако не го натиснат. Мама… беше предупредена. Тя винаги е намирала начин да ме вбеси, както и обратното най-вероятно, но не е глупава. Тя е последният човек, който ще свика лагерния съвет, за да й обясни какво да прави. Ще се опита да запази проблема в семейството. Нека просто да оставим времето да свърши работата и да не създаваме неприятности.
Тя се поотпусна, но в дъха й все още оставаше черно петно, примесено с блясъка на възстановяващото се тяло. Даг предполагаше, че напрежението в нея се натрупва. Често бе виждал как носталгията сломява млади патрулни в много по-леки ситуации от Фаун. Реши, че трябва да й измисли някаква позната задача за утре. За да е колкото се може по-заета, докато не се успокои.
Междувременно задачата в шатрата ставаше все по-позната, но не по-малко пленителна. „Да си доставяме удоволствие“. Той потърси устните й и отвори усета си за цялата й същност, светла и тъмна.