На сутринта Даг изчезна за няколко часа и се върна за обед — отново плънкин, но той явно нямаше нищо против. След това спази обещанието си да покаже складовете на Фаун. Те се оказаха няколко продълговати дървени сгради малко след щаба. В една от тях намериха жена-писар. Седеше на маса и драскаше нещо в някаква книга, а помещението бе пълно с рафтове с подобни книги. До нея, в дървена люлка, спеше пеленаче. Въздухът миришеше на кожа, билки и по-неразличими неща.
Докато Фаун разглеждаше вещите по рафтовете, Даг заговори тихо с жената, в резултат на което бяха извадени още няколко книги.
— Още ли пазите тези? — възкликна Даг, докато нанасяха корекциите, и се засмя. Фаун забеляза, че шината вече почти не му пречи.
След това тръгнаха покрай рафтовете и започнаха да събират кожи според някаква схема в главата на Даг. Имаше няколко красиви кафяви, от същество, подобно на пор, което се оказа норка от земите на север от Мъртвото езеро. Бялата беше от зимна лисица и не приличаше на нищо, което Фаун бе виждала и докосвала. Даг заяви, че това може да са брачните дарове за майка й и леля Нати, и Фаун призна, че нямат нищо общо с боклуците, които се продаваха в Лъмптън Маркет.
— Обикновено всеки патрул носи по нещо. Зависи къде са били и какви възможности са имали. Това, което не ти трябва или не го искаш, отива в склада и получаваш кредит. Можеш да изтеглиш нещо еквивалентно или да го размениш за нещо друго. Остатъкът се ползва за търгуване с фермерите. След всичките години патрулиране имам много голям кредит. Искрице, помисли си за каквото искаш и ще се опитам да го намеря.
— Съдове за готвене? — попита тя с надежда.
— В другата сграда — обеща Даг.
След това пренесоха още три големи кожи до писалището, за да бъдат отписани. Даг огледа внимателно конската екипировка и избра едно здраво товарно седло. Накрая изнесоха всичко на верандата.
Даг подритна трите големи кожи с крак.
— А тези всъщност са си мои. Малко съм изненадан, че ги намерих. Две са изпратени от Лутлия, след като се върнах, а другата я прибрах преди три години при едно зимно патрулиране на юг. Мисля да я подаря на баща ти. Развий я.
Фаун развърза грубия възел и разпъна кожата — беше на гигантски вълк.
— Олеле, Даг! Това нещо е било голямо като кон!
— Почти.
— Не вярвам да е било нормално животно — намръщи се тя.
— Не. Това е глинен вълк. Точно този, под който са ме намерили на Вълчи хребет. Оцелелите ми братя по шатра, при вас им казват шуреи, са го одрали и ощавили. Така и не ми даде сърце да им кажа, че не искам кожата. Оставих я в склада, с надеждата, че някой ще я вземе, но ето че още е тук.
Чудеше се дали това е същото животно, откъснало лявата му ръка.
— Може да се ползва за килим във всекидневната. Но ще е доста ужасяващо, като знам как си я придобил.
— Признавам, че и аз нямам желание да я гледам. Не знам какво мисли баща ти за мен, но може би ще пожелае звярът да ме бе подъвкал още малко. Не че ще научи някога историята на кожата. Другите две също си струва да се видят.
Фаун разгъна втората кожа и отстъпи. Тази имаше твърде човешка форма и дълга сива козина. Зъбатата челюст на създанието не бе свалена.
— Още един глинен вълк. Но по-различен. Бързи, злобни и се движат като сенки в мрака. Мисля, че ще стане за Рийд и Ръш.
— Даг, това е зловещо. Много добър избор.
Той се засмя.
— Поне ще ги накара да се замислят.
— Направо ще им докара кошмари. Представям си! — Или искаше да каже „надявам се“? — Ти ли го уби? — „И как въобще си успял?“
— Вероятно. Ако не този, то много като него.
Фаун сгъна двете кожи и се зае с третата. Тя беше по-тънка и нямаше косми, а нещо като люспи. Продължи да я разгъва, докато тя не зае девет стъпки от верандата. Напомняше малко на змийска кожа, с красива шарка от бронзовозелено до червено-кафяво. Животното беше дълго колкото кон, но имаше къси крака, завършващи с черни нокти. Главата също бе запазена и напомняше на мечи капан със зъби вместо железни шипове.
— Що за злина е създала това? И какво е било преди?
— Въобще не е глинен. Това е алигатор, гущер от южните блата. Съвсем нормално животно. Поне така мислим. Освен ако някой от предците ни не се е напил наистина зловещо. За щастие злините не се появяват толкова на юг, но не ми се мисли какво ще се случи, ако докопат някое от тези животни. Предпочитаме да патрулираме в южните земи през зимата, защото студът прави алигаторите лениви. Този го убихме по време на обикновен лов.
— Обикновен? Сякаш би могло да изяде човек на две хапки.