Беше премълчала за толкова неща. Щабът на патрулите и дъската на Феърболт Кроу. Дар и зловещата му работилница. Ядосаната майка на Даг и безполезността на споделящия нож. Лошото настроение на Даг. Заплахата от уроци по плуване. Голи уроци по плуване. Наистина беше по-добре някои неща да останат неказани.
Даг свърши и й даде да прочете неговото писмо. Беше учтиво и кратко, почти като списък с инвентар, и обясняваше кой подарък за кого е. Конете, седлото и някои от кожите бяха за майка й. Почти не беше описал кожите на глинените вълци за близнаците и Фаун си представи каква реакция ще предизвикат, когато ги разпънат в Уест Блу.
Даг отиде да остави мастилото и се върна със сгънатите и запечатани писма. Тъкмо навреме, за да поздрави едно момиче, което яздеше сива дългокрака кобила, без седло. До нея подскачаше тъмно жребче на около четири месеца. Имаше най-красивата глава и най-дълбоките течни очи, които Фаун бе виждала. Докато Даг и момичето се мъчеха с товарното седло, тя всячески се опитваше да целуне жребчето. Накрая бе принудена да се задоволи с почесване зад ушите. Не можеше да си представи, че някой от семейството й ще успее да яхне кобилата. Може би все пак щяха да я обучат да тегли каруцата до селото. Определено щеше да предизвика завист.
Откъм щаба се появи един патрулен. Оказа се, че е куриер, който тръгва на юг, и стар другар на Даг. Фаун не беше сигурна каква услуга е имал да връща на Даг, но мъжът се съгласи да достави сватбените дарове. Обясниха му подробно как да стигне до фермата Блуфийлд и той потегли: водеше сивата кобила, а жребчето подскачаше по петите им. Конярчето си тръгна към Кобилешкия остров с доста тъжно изражение.
След това отидоха до съседния склад, откъдето взеха почти неупотребявано кухненско оборудване. Нищо кой знае какво, но поне щеше да позволи да се хранят и с други работи освен с чай и сурови плънкини. За радост на Фаун намериха и малко памук, донесен от южната страна на река Грейс, една торба разчепкана вълна и три чилета ленена прежда. Поне инструментите, подарени от леля Нати, щяха да влязат в употреба. На връщане стъпките на Фаун бяха леки въпреки товара и тя кроеше планове как да задържи Даг на едно място, за да премери кокалестите му крака за нови чорапи.
На следващата сутрин Даг се върна от лечебницата без шина и превръзка и с широка неизтриваема усмивка. Бяха му казали да не се напряга още седмица, което според него се отнасяше единствено за тренировките с оръжие. Иначе беше склонен да използва ръката си по всякакъв начин.
За притеснение на Фаун следващото нещо, с което се зае, бяха уроците по плуване. Тя се боеше от водата и от липсата на дрехи, но Даг някак си я успокои. Двамата влязоха в езерото, докато не стана дълбоко до гърдите й. Поне цветът на водата даваше някакво прикритие. Горните пластове бяха приятно топли, а надолу ставаше по-студено. Меката тиня жвакаше между пръстите на краката на Фаун. Компания им правеха най-различните насекоми, сред които и водните паячета, чиито тънки крачета оставяха следи по водата. Даг й ги даде за пример, като я накара да потопи няколко и да види как отново излизат на повърхността.
Той настояваше, че Фаун има по-голяма плаваемост от него, и не пропусна да погали някои от най-плаваемите части. Твърдението, че няма значение колко е дълбоко, защото за плуване се използват само първите няколко стъпки, й се струваше прекалено оптимистично, но все пак тя постепенно започна да се успокоява. За свое удивление на втория ден успя да се отпусне на повърхността, а на третия дори докара няколко метра кучешката.
Дори Даг трябваше да признае, че заради тинята в езерото повечето хора след няколко дни придобиват странен мирис. За щастие Сари отведе Фаун до един извор в гората, където можеха да изперат дрехите и да извадят вода за пиене, която да не се преварява. Фаун прекара деня в пране и накрая помириса дрехите, които бяха прострени между две дървета със задоволство от добре свършената работа.
Следобед Даг донесе една малка пуйка. Фаун с удоволствие събра перата, след като я оскуба: надяваше се, че скоро ще могат да си направят възглавници. Опекоха птицата на огъня и поканиха Мари и Катагус на вечеря. След това Фаун започна да се труди с двете си куки върху кълбото вълнена прежда и за първи път почувства, че това място може и да се превърне в дом.