— Хм. — Даг не беше ентусиазиран, но кимна. Придружи Фаун до шатрата и я остави да се занимава с рибата. Тя изгледа с безпокойство двамата братя, които се отдалечаваха от поляната, без да стоят твърде близо един до друг.
7.
Двамата завиха наляво по сенчестия път, който се виеше между крайбрежните дървета. Даг беше достатъчно изморен, за да не скъсява стъпките си, и все още недостатъчно раздразнен, за да влезе в патрулна крачка и да накара брат си да подтичва. Нямаше представа за какво ще говорят. Дори без усет обаче се виждаше, че Дар не е дошъл да се извинява и помирява.
— И така? — попита Даг, въпреки че щеше да е по-добра тактика да изчака. „Това не трябваше да се превръща във война“.
— Знаеш ли, че всички говорят за теб?
— Това ще отмине. Скоро ще се появи нещо ново. — Трябваше да стисне зъби, за да се сдържи да не попита какво казват хората. Беше сигурен, че Дар ще му разясни.
— Не е много сигурно. Не само, че момичето е фермерка, а е още почти дете!
Даг сви рамене.
— В някои отношения е дете, в други — не. В мъката и вината е напълно пораснала. — „Съвсем квалифициран съм, за да преценя“. — Бих я нарекъл чирак-възрастен. Все още не е свикнала с рутинните задачи, но щом впрегне енергията и вниманието си, само стой, та гледай! Много е умна и се учи бързо. Основният проблем в разликата във възрастта е, че трябва да внимавам да не предам доверието й. — Веждите му се сбърчиха. — Само че това е вярно за всички възрасти, така че може и да не е толкова специално.
— Предателство ли? Ти посрами шатрата ни! Направи мама за смях. Знаеш колко цени достойнството.
— Ха. Съжалявам за това, но подозирам, че сама си е виновна. Боя се, че това, което тя нарича достойнство, другите приемат за надутост. — Може би фактът, че Кумбия имаше толкова малко деца, я караше да натяква за техните качества, за да може да се съревновава с приятелките си, които имаха по-големи семейства. Естествено това, че Дар имаше наистина рядък талант, бе факт. — Всъщност ти си по-голямата част от гордостта й.
— Можеше да се гордее и с теб, ако се държеше както трябва — изръмжа Дар. — Все още си патрулен, след четиридесет години служба. Досега можеше да си поне командир на отряд. Всяко нещо, за което Мари и мама са съгласни, би трябвало да е истина или небето ще се сгромоляса.
Даг стисна зъби и не отвърна. Семейните амбиции го преследваха още откакто се бе върнал от Лутлия и бе оздравял достатъчно, за да почне да патрулира. Може би вината бе негова, задето им бе споменал, че е отказал да стане командир на патрул. Най-вероятно заради притеснението, че това ще доведе до още повишения. Беше отказвал толкова пъти, че накрая Феърболт спря да му предлага. А може би информацията бе изтекла от Масапе? Вече не си спомняше със сигурност.
— Всъщност вече се предложи — процеди Дар през стиснати зъби, — няма да спомена от кого, че ако изчакаме година, проблемът може да се реши сам. Фермерката е доста дребна и сигурно ще умре, ако се опита да роди Езерняшко дете. Замислял ли си се за това?
Даг трепна.
— Майката на Фаун също е дребна, но се е справила. — „В интерес на истината, баща й не е кой знае колко едър“. Все пак знаеше, че размерът на детето няма много общо с едрината на човека. Най-големият син на Мари и Катагус, роден доста хилав и болнав, сега бе едър като мечка.
— Затова и аз не му обърнах внимание. Фермерите са плодовити. Но замислял ли си се сериозно над това? Какво ще стане, ако имаш едно или повече деца? Знаеш, че тук не приемат мелезите. Няма да могат да създават, няма да ходят на патрул. Само ще ядат и ще се размножават. Всички ще ги презират.
Даг стисна зъби.
— В лагера има достатъчно друга работа. Непрекъснато ми повтарят, че десет души поддържали един патрулен. Може да са измежду тези десет. Или ти тайно презираш всички останали и никога не си ми казвал?
— Значи твърдиш, че като пораснат, децата ти ще станат слуги на моите? И ти ще се примириш с това?
— Ще намерим начин да се справим.
— Ние? — Дар се намръщи. — Значи вече поставяш фермерката над цялото ни семейство?
— Ако това се случи, няма да е по мой избор. — Дали Дар щеше да се вслуша в предупреждението? — Освен това не знаем дали всички мелези нямат усет. Даже напротив, виждал съм двама, които имаха колкото някои от нас. Пътувал съм по света повече от теб. Срещал съм фермери със суров талант и не мисля, че това е в резултат на малко Езерняшко семе назад в поколенията. — Даг се намръщи. — Дори би трябвало да проверяваме фермерите за усет. Точно както са правили старите магове.
— А докато се занимаваме с дреболии, кой ще убива злините? — отвърна Дар. — Почти имащи усет не означава, че ще стават за патрулиране. Трябва да подобрим кръвните си връзки, за да извадим максималната полза. Знаеш, че сме максимално разпилени. Нека ти кажа, че не само мама се ядосва, че пропиляваш възможността за поколение.