Даг направи гримаса.
— Да, тая песен съм я чувал и от Мари. — Спомни си собствения си отговор. — Можеше да съм загинал много пъти през тези четиридесет години и кръвта ми пак щеше да се изгуби. Ако ще се чувствате по-добре, се преструвайте, че съм мъртъв.
Дар изсумтя, отказваше да се хване в примката. Вече бяха стигнали мястото, където пътят се разделяше. Дар махна с ръка и поеха по северния бряг. Сенките на листата едва помръдваха от недоловимия летен полъх. Сандалите им вдигаха прахоляк.
Дар се стегна и продължи:
— Ти не посрамваш само семейството си. Твоите номера ще всеят раздор в патрула. Ти имаш сериозна репутация. Младоците като Соун те следват по петите. Колко ли ще е трудно на водачите да предотвратят следващата злочеста връзка с фермерка? Кълна се, мислиш само за себе си.
— Да, това е ново за мен. — На устните му се появи лека усмивка. — И мисля, че ми харесва.
— Стига глупави шеги.
„Отсъстващи богове, не се шегувам“. Всъщност даже въобще не му се струваше смешно.
— Какво целиш, Дар? Аз се ожених истински за Фаун, със съзнание, тяло и същност. Това няма да се промени. Рано или късно ще трябва да го приемете.
— Точно това се опитвам да избегна. — Дар се намръщи още повече. — Лагерният съвет би могъл да промени нещата. И преди са отсъждали срязване на вървите.
— Само когато двойката е разделена и семействата не могат да се спогодят. Никой не може да наложи разрязване без желанието на двамата партньори. И никой няма да търпи такъв прецедент, ако съветът опита. Това би поставило всички бракове под риск. Би било директно против идеите на обвързването!
— Тогава ще бъдеш принуден да го пожелаеш.
Даг измина десет крачки, преди да отговори.
— Аз съм упорит, а жена ми е решителна. Ще си счупиш ножа в този камък, Дар.
— Замислял ли си се какво рискуваш? Прогонване, край с патрулирането?
— Бих могъл да патрулирам още доста години. Сам каза, че сме максимално разтеглени. И въпреки това ще се откажете от таланта ми, така ли? Само от злоба?
— Опитвам се да постигна точно обратното. — Дар ядосано обърса челото си с ръка. — Ти си този, който препуска към пропастта.
— Не по мое желание. Нито на Феърболт. Той ще се застъпи за мен. — Всъщност капитанът просто бе казал, че не иска да занимава съвета с такива неща, но не бе споменал чия страна ще заеме, ако се наложи. Даг обаче нямаше намерение да признава това на брат си.
— При всички проблеми, които това ще породи с дисциплината на патрулните? Помисли пак.
Дали пък Дар и Феърболт не бяха говорили? Даг започна да съжалява, че се бе държал встрани от лагерните клюки, макар че бе по-разумно да не се забърква в излишни спорове.
— Фаун така или иначе е специален случай. Тя е фермерката, която уби злина. За разлика от, да речем, твоят брой. Колко бяха? О, да, нито една.
Дар се усмихна криво.
— Щом казваш, братко. А може би бройката е всяка злина, убита с мой нож. Без споделящ нож не може да се убие злина. Патрулните са просто ходеща храна.
Даг вдиша през носа, за да овладее гнева си.
— Вярно. А без хора, които да ги носят, твоите ножове са — как ги нарече — проста украса за стени. Мисля, че няма смисъл да спорим по този въпрос.
Дар кимна. Повървяха мълчаливо известно време.
Даг се поуспокои и продължи:
— Без Фаун аз и вероятно по-голямата част от патрула щяхме да сме мъртви. А вие щяхте да си губите времето с траурни служби и речи за това колко добър човек съм бил.
— Така почти щеше да е по-добре — въздъхна Дар. — Или поне по-просто.
— Оценявам това „почти“. Във всеки случай няма да успееш. Феърболт каза, че има нужда от мен и няма да занимава съвета. Нито пък мама. Примири се, Дар. — Гласът му омекна и премина почти в молба. — Фаун не е лош човек. Ще разбереш, ако я погледнеш трезво. Дай й шанс и няма да съжалиш.
— Ти си полудял от любов.
— А слънцето изгрява от изток. Няма да промениш и двата факта. Откажи се и ни дай шанс.
— Леля Мари е сглупила, като е позволила това да се случи.
— И тя имаше същите аргументи. — Вярно, че ги бе изложила по-добре, но Дар хич го нямаше в дипломацията. — Остави ни. С времето нещата ще се оправят. Хората ще свикнат. С Фаун ще сме странност, но няма да причиним повече суматоха, отколкото Сари и двамата й съпрузи. Лагерът ще оцелее. Животът ще продължи.
Дар пое дъх и погледна право напред.
— Ще се обърна към лагерния съвет.