Даг прикри прерязването в корема с бавно мигане.
— Така ли? А какво ще каже мама? Мислех, че мразиш споровете.
— Мразя ги. Но нещата опират до мен. Мама само плаче. Трябва да се направи нещо, и то скоро. — Дар направи гримаса. — Омба каза, че ако момичето забременее, никога няма да се откажеш.
— Права е — отвърна Даг доста по-спокойно, отколкото се чувстваше.
Дар изглеждаше като човек, готов да изпълни дълга си, въпреки че не му харесва. Да, дори щеше да настрои и Кумбия. Дали и двамата си мислеха, че Даг ще се притесни от заплахите, или знаеха, че няма да отстъпи?
— Значи аз съм жертва, която си склонен да направиш? А какво мисли мама?
— Тя знае, всички знаем, страстта ти да патрулираш. Колко ти беше трудно да се върнеш, след като загуби ръката си. Нима това да си тикаш чепа във фермерката си струва да загубиш целия си живот?
Дар си спомняше брат си отпреди осемнадесет години. Агонизиращ, изтощен, искащ само да убива онова, което го бе накарало да се чувства като ходещ труп. И накрая да го застигне смъртта, защото не вижда никакъв друг изход. Нещо ново и странно обаче му се бе случило в леговището до Гласфордж. Или може би нещо, което бе таил отдавна, най-сетне бе изплувало? „Аз вече не съм този, за когото ме мислиш, Дар. Гледаш ме, но не ме виждаш. А кой всъщност съм аз?“ Не беше сигурен, че знае отговора, и това го притесняваше повече от старите спомени на Дар.
Дар не разчете правилно неспокойния му поглед.
— Аха, накарах те да се замислиш! Няма да отстъпя. Предупреждавам те!
Даг пипна връвта под навития си ръкав.
— Аз също. Това е предупреждението за теб.
Вървяха в каменна тишина, докато не стигнаха отново до крайбрежния път. Дар кимна сухо и зави към шатрата Редуинг — без сбогуване, без никакви думи за бъдещите си намерения. Даг кимна също толкова мълчаливо и продължи.
Нямаше защо да се тревожи за безопасността им с Фаун. Дар не беше от хората, които биха събрали група здравеняци, за да прибегне до насилие като Съни и приятелчетата му. Напротив, щеше да отправи официална молба към лагерния съвет. Заплахата не беше напразна. Даг усещаше някаква празнота в себе си, точно като чувството, преди да нападне леговище на злина.
Замисли се за сегашното състояние на лагерния съвет. Всеки остров си имаше по един представител и по един заместник, които се избираха всяка година от главите на различните кланове. Освен това участваше и лагерният капитан, като представител на патрула. Майка му бе избирана в съвета веднъж, а едно време дядо му бе изкарал две години като заместник. Даг въобще не бе обърнал внимание кои са членовете тази година, както и през предишните… но сега това можеше да се окаже важно.
Съветът решаваше повечето конфликти чрез открита дискусия. Само когато се налагаше прогонване или екзекуция, се гласуваше тайно. При това бяха необходими всичките седем членове, а не само обичайните пет. През целия живот на Даг в лагера бе имало само две убийства и съветът бе разрешил по-неясното чрез заплащане между фамилиите, а второто бе довело до екзекуция. Не беше виждал да прогонят някого, като случката от разказа на Соун. Все имаше чувството, че тогава е имало някакви по-сериозни обстоятелства, отколкото бе описал младежът. „Като моите“. А може би не?
Даг умишлено се бе държал настрани от клюките, за да не спори излишно, а и се съмняваше, че повечето му приятели ще повторят най-злостните неща пред него. Сещаше се само за един човек, който щеше да действа безпристрастно. Реши, че след вечеря трябва да потърси Феърболт.
Фаун вдигна очи от огъня и видя Даг да се връща в много мрачно настроение. Следобед сред лилиите изглеждаше толкова доволен и спокоен, че тя прокле наум брат му и нещата, които бе изговорил, за да го докара до такова състояние. Освен това трябваше да се откаже от надеждата, че двамата се са помирили, и да зареже фантазията, че ще бъдат поканени на вечеря от майка му. За момент дори бе помислила какво да приготви, за да се покаже пред семейството му.
Даг видя любопитното й изражение и поклати глава с лека усмивка, за да покаже, че не се мръщи на нея. След това седна и замислено почна да човърка пръстта с една пръчка.
— Какво искаше Дар? — попита Фаун. — Нещо лошо ли е замислил? — Беше изчистила костура и го бе напълнила с подправки, измолени от Сари. Сложи го на скарата и разбърка гърнето с плънкин и лук, което бе предвидила за гарнитура. След малко Даг вдигна поглед, привлечен от апетитната миризма, но забави отговора си.
— Все още не — каза накрая.
Фаун сви устни.
— Ако има някакъв проблем, не би ли трябвало и аз да знам?
— Да — въздъхна той. — Но първо трябва да поговоря с Феърболт. Тогава ще ти кажа с по-голяма сигурност.