„Какво ще ми каже?“
— Звучи малко зловещо.
— Може би не е, Искрице. — Вечерята го подмами и той седна до нея, докато тя обръщаше рибата.
Тя се усмихна, въпреки че думите му не я успокоиха. Ако нещо не беше проблем, обикновено го казваше направо. Ако беше проблем с разрешение, й обясняваше с най-големи подробности. Това мълчание означаваше несигурност и тревога. Убеждението й, че Даг знае всичко за всичко, с изключение на фермите, се разклащаше сериозно.
Както и предполагаше, храната подобри рязко настроението му. Дори успя да му докара усмивка, когато след вечеря тя излезе от палатката и му показа новите памучни чорапи, които му бе изплела за подарък.
— Вече са готови?
— Знаеш ли колко чорапи съм изплела за братята ми?! Доста съм бърза. Пробвай ги.
Той си ги сложи и се разходи край гаснещия огън. Изглеждаше доволен, макар и малко нелепо с чорапите и късите панталони, които Езерняците носеха през лятото.
— По-добри са от ужасните вълнени неща, които носиш. Ще пазят краката ти сухи и ще облекчат мазолите.
— Чудесно. Сигурен съм, че с тях краката ми няма да кървят.
— Ама те кървят ли? — възкликна Фаун. — Гадост!
— Рядко. През най-тежките зимни и летни дни.
— После ще ти изплета и вълнени за зимата. Реших, че сега ще имаш нужда от тези.
— Така е. — Той седна, свали чорапите и ги сгъна внимателно. След това целуна с благодарност ръцете на Фаун и тя засия.
— Утре ще помогна на Сари с преденето на влакната от плънкин. Жените тук имат нужда от чекрък, с който да предат по-бързо. Със сигурност няма да е проблем да се разнася един малък. Можем да си го разменяме из лагера. Ще им покажа как се ползва, като благодарност за вниманието, което ми обърнаха. Би ли могъл да донесеш един следващия път, като патрулираш около Гласфордж или Уест Блу? Мама и Нати ще се постараят да ти намерят нещо свястно.
— Ще опитам, Искрице. — Реши да не протестира колко абсурдно би изглеждал с подобно нещо на гърба на Копърхед и спечели усмивката й.
Тя го придърпа и поседя известно време в прегръдките му, но скоро Даг въздъхна и се изправи.
— Много ли ще се бавиш?
— Зависи къде ще намеря Феърболт.
Тя кимна, не особено доволна от уклончивия отговор. Лошото му настроение се бе върнало, висеше като наметало на раменете му.
Даг откри Феърболт в последното от няколкото места, на които обширният клан Кроу бе издигнал шатрите си, чак в западната част на острова. Феърболт му хвърли един поглед и го отведе встрани от шумната тълпа роднини, към семейният кей. Седнаха със скръстени крака на дъските. Кожата на Феърболт бе добила кървавомеден оттенък от лъчите на залязващото слънце, а очите му бяха мрачни.
— Преди малко говорих с Дар — започна Даг, барабанеше с пръсти по дъските. — По-точно той говори с мен. Заплаши, че ще се обърне към лагерния съвет. Не мога да си представя какво си мисли, че ще сторят те. Не могат да наредят разрязване на вървите. Говореше нещо за прогонване. — Феърболт не реагира и Даг продължи: — Ти си в съвета. Дар говорил ли е с теб?
— Да. Казах му, че това е лош план. Макар че вероятно има и по-лоши.
— Какво говорят хората зад гърба ми?
Феърболт се поколеба. Даг не беше сигурен дали му е неудобно да повтори лошите неща, или просто подготвя речта си. По-скоро второто, защото когато почна, бе достатъчно твърд.
— Според Масапе някои се забавляват, като гледат как се пропуква гордостта на Кумбия.
— Това са празни приказки.
— Може би. И аз не им обръщам внимание, но колкото повече огъват майка ти, толкова повече тя ще се опира на Дар.
— Аха. А има ли друго? Без да назоваваме имена.
— Има. Искаш ли да ти изредя всичко? Без имена.
— Да. Тоест не искам, но — да.
— Като за начало — всички патрулни, които някога са били подведени от фермери или са усетили неблагодарното им отношение, довело до ненужни контузии и жертви.
Даг наклони глава.
— Фермерите не са наясно с нещата. Изходът е да ги обучим, а не да ги мразим.
Феърболт подмина забележката му и продължи да брои на пръсти:
— Всички, които са имали роднини и приятели, пострадали от сблъсъци с фермерите заради неоправданите им страхове от Езерняшка магия.
— Ако не бяхме толкова потайни, нямаше да има недоразумения. Хората щяха да разбират.
Феърболт не обърна внимание и на това.
— Всички патрулни, които са били принудени да се откажат от интимна връзка с фермерки и фермери. Някои са доста гневни. Има и такива, които ти желаят доброто, но повечето се чудят как ще се измъкнеш. Тези хора са направили истински жертви и се чувстват предадени.