Даг прокара пръсти по изгладените от безброй крака дъски.
— Фаун е различна. Тя уби злина и сподели смърт.
— Така е според теб. Но всички смятат своите случаи за специални. Ако правилата не важат за всички, самата система ще се превърне в безкрайна тема за спор. Нямаме време да се занимаваме с подобни неща.
Даг избегна острия му поглед и се обърна към оранжевия диск на слънцето, който вече потъваше зад дърветата.
— Не знам какво си мисли, че ще постигне Дар. Вече съм се заклел в своята същност.
— Да, в разрез със своята отговорност и дълга си. Приличаш на човек, който се опитва да язди два коня, стъпил на гърбовете им. Ако можеш да ги удържиш заедно, се получава. Но ако се разделят, трябва да избираш — да паднеш на земята или да бъдеш разкъсан.
— Имах — и имам — намерението да изпълня дълга си. Ако мога.
— А ако не можеш? Тогава къде ще паднеш?
Даг поклати глава.
Феърболт се намръщи на водата, която в здрача придобиваше оловния цвят на небето. Няколко закъснели лястовички прелетяха над тях към гнездата си.
— Има и друг проблем с правилата. Ако се покаже, че дори такъв прославен патрулен като Даг Редуинг не може да нарушава дисциплината, ще е по-лесно да се удържи следващият влюбен идиот.
— Нима съм прославен?
Феърболт го изгледа странно.
— Да.
— Вече съм Даг Блуфийлд.
— Хм.
Даг въздъхна и смени темата.
— Ти познаваш съвета. Ще се сработят ли с Дар? Дали е говорил с повечето от тях? Това днес просто проба ли беше, или последният ми шанс?
— Знам, че е говорил с някои хора. Според теб колко бързо ще действа?
Даг поклати глава.
— Той мрази крамолите. Мрази да прекъсва работата си. Тя изисква цялата му концентрация. Ако има избор, не би се замесил, но щом се наложи, ще гледа да приключи по-бързо. За да може да се върне към работата си. Вероятно ще е по-ядосан за това, отколкото на мен.
— И аз така смятам.
— Говори ли вече с теб? Феърболт, не ме оставяй да действам на сляпо.
Това му спечели нов смутен поглед.
— А ти би ли искал да повторя поверителния ни разговор пред него?
Даг се надяваше, че избледняващата светлина е прикрила изчервяването му.
— Тогава друг въпрос. Има ли някой друг освен Дар, който би разчовъркал темата?
— Официално пред съвета ли? Сещам се за неколцина. По принцип ще го оставят на семейството ти, но ако кланът Редуинг не успее, ще предприемат някакви стъпки.
— Значи дори да се оправя с Дар, няма да се приключи. Изпитанията ще изскачат едно след друго, като злини.
Феърболт повдигна вежди при това сравнение, но не каза нищо.
— Това означава, че за да успея, трябва да уредя нещата публично и бързо. Щом съветът се разпореди, не могат да се повдигат същите обвинения. Така ще ги спра наведнъж. — „По един или друг начин“. Даг направи горчива физиономия.
— Двамата с брат ти си приличате повече, отколкото изглежда.
— Дар не смята така — отвърна Даг. — Той не е пътувал толкова като мен. Чудя се дали прогонването не му се струва по-тежко наказание?
Феърболт потърка устните си.
— Как е ръката?
— Доста добре. Махнаха шината преди седмица. Според Хохари скоро пак ще мога да почна тренировки с оръжие.
— Мисля скоро да изпратя патрула на Мари. Загубихте доста време в Гласфордж, а и не само вие закъснявате. Кога ще можеш да яздиш отново?
Даг се размърда, за да прикрие безпокойството си.
— Всъщност мислех да си взема малко от неизползваните почивки, поне докато Фаун не свикне тук.
— И колко време ще ти трябва? Като оставим настрана заплахата от съвета.
— От нейна страна — не много. Не мисля, че в лагера има задача, с която да не може да се справи, ако бъде обучена. Не се съмнявам в нея. — Колебанието му се проточи неприятно дълго. — Но изпитвам съмнения в нас.
— Така ли?
— Предателството е двустранно, Феърболт. Като тръгнеш на патрул, се притесняваш за семейството си в лагера. Болести, злополуки, дори атака на злина, тоест има възможност за неприятности, но не и… недоверие. Но щом започнеш да се чудиш, то се разпростира като петно. На кого мога да се доверя, че ще застане до жена ми в случай на нужда, и кой ще се отдръпне? Майка ми, брат ми? Очевидно не. Катагус, Сари? Катагус е стар и болен, а Сари си има свои проблеми. На теб? — Той се втренчи във Феърболт.
За негова чест капитанът не извърна очи.
— Има само един начин да провериш, нали така?
— Да. Само че за Фаун това няма да е точно проверка.
— Рано или късно ще ти се наложи. Освен ако не смяташ да напуснеш патрула. — Погледът, който последва, му напомни за хирургическите ножове на Хохари.