Повтаряха упражнението през следващите четири дни, докато хората на сала и по кейовете спряха да ги зяпат изненадано. Следобед Фаун помагаше на Сари при преденето на новите влакна и на Катагус, който плетеше въжета. Това бе една от малкото задачи, които не натоварваха болните му дробове. Хрипливото дишане, бе й обяснил той със свистене, било в резултат на една тежка пневмония, която била причина да се откаже от патрулирането и за малко не довела до споделяне.
Фаун откри, че й е най-приятно да работи с него. Сари беше суховата и непрекъснато си имаше грижи с децата, а Мари се отнасяше леко подозрително, но Катагус сякаш наистина се забавляваше с нея. Може би защото усещаше, че вече стои по-близо до смъртта. Мари се притесняваше да го оставя сам в студените месеци. А може би просто имаше особено чувство за хумор. Освен това, макар и да не беше толкова търпелив учител като Даг, й показа как се правят стрели. Оказа се, че той прави стрели за жена си, Рази и Ютау. Дар пък бе произвеждал стрели за Даг през свободното си време. Нямаше нужда да коментират, че сега мъжът й ще се нуждае от нов майстор. Фаун откри, че има талант, и скоро вече знаеше предимствата и недостатъците на перата от пуйка, ястреб и гарван.
Понякога Даг излизаше на така нареченото „разузнаване“ и се връщаше в различна степен доволен, раздразнен или съвсем ядосан. Един ден, докато Фаун и Катагус правеха стрели под сянката на един орех, той се върна, без да каже нищо, влезе в палатката и излезе с лък и колчан. Взе един плънкин и го постави на един пън в горичката.
След петнадесет минути плодът приличаше на животно, премазано от скала, а Даг се мъчеше да измъкне дълбоко забитите стрели от дървото. Не бе пропуснал нито веднъж.
— Този няма да се измъкне — каза Катагус и кимна към останките на плънкина. — Някой познат?
Даг се усмихна.
— Вече няма значение. — Седна с въздишка, откачи тетивата на късия си лък и вдигна една от стрелите.
— Ставаш все по-добра, Искрице.
Тя реши, че това си е чисто отклоняване на вниманието.
— Казваш, че не трябва да идвам с теб, за да могат хората да говорят открито. Струва ми се, че с някои може да имаш по-голям успех, ако говорят не толкова открито и свободно.
— Има логика — призна Даг. — Може би утре.
Само че следващата сутрин се оказа посветена на тренировки с оръжия, защото патрулът на Мари щеше да замине скоро. Рази и Ютау бяха поканили Соун и Фаун се замисли колко малко посетители се появяват на тяхната поляна. Двамата с Даг бяха сензацията на лагера. Чудеше се защо няма несекваща редица от съседи, които да наминават поне от любопитство. Не беше сигурна как да възприема това. Поне Соун беше любезен както винаги.
Тренировката започна със стрелба с лък. Фаун притичваше да събира стрелите и подхвърляше кори от плънкин за подвижни мишени. Стрелите й бяха добри, почти като тези на учителя й. Катагус седеше на един пън и обсъждаше уменията на стрелците, доколкото му позволяваше затрудненото дишане. Соун се ядосваше на забележките, Даг само се усмихваше, а Мари отвръщаше със същия тон. След това петимата патрулни започнаха да се упражняват с дървени мечове. Мари беше опитна и бърза, но й липсваше сила и издръжливост. Нищо учудващо за жена на седемдесет и пет. Скоро се отказа и седна до Катагус, за да критикува останалите.
След това боят се оживи. На Фаун й се струваше, че почнаха да прилагат мръсни номера и на моменти не беше сигурна дали гледа двубой, или истинска битка. Удрянето на дървените оръжия се смесваше с виковете и откъслечните проклятия. Даг настоя всички да се изтощят максимално, защото според думите му в истинска ситуация нямало почивки и време за размотаване.
Когато приключиха, потните мръсни бойци се изкъпаха в езерото и излязоха, миришещи не по-зле от обикновено. След това седнаха да хапнат плънкин и се заеха с безуспешни опити да накарат Катагус да отвори една от последните си стомни с миналогодишно бъзово вино. Даг, който следеше увещанията с усмивка, се изправи намръщено и погледна към пътя.
— Какво има? — попита Фаун тихо.
— Феърболт. Разтревожен е от нещо.
Тя понижи още повече гласа си.
— Дали е призовка от лагерния съвет? — Беше започнала да се ужасява от тази заплаха.