— Може би… не. Не съм сигурен.
Още преди Феърболт да се появи, останалите бяха млъкнали и го очакваха на крака. Той яздеше без седло, а лицето му бе по-намръщено от друг път. Фаун усети как сърцето й се разтуптя.
Капитанът спря коня и ги поздрави небрежно.
— Добре, че всички сте тук. Като начало, търся Соун.
— Мен ли, сър?
— Да. Пристигна куриер от Рейнтрий.
Това беше родната му провинция. Може би носеше лоши новини? Младежът пребледня и Фаун си представи как през мислите му преминава списък с роднини и приятели.
— Натъкнали са се на сериозен конфликт с една злина на север от Фармърс Флатс и молят за помощ.
Всички изглеждаха смаяни. Дори Фаун знаеше, че искането на помощ извън провинцията е знак за много големи неприятности.
— Явно проклетото нещо е изникнало под един фермерски град и се е развило като лудо, преди да го забележат — обясни Феърболт.
Соун изтърва парчето плънкин, което държеше.
— Трябва да се прибера веднага! — извика и хукна. След това спря и се обърна към Феърболт. — Сър, разрешавате ли ми да замина?
— Не. — Младокът се зачерви, но капитанът продължи: — Искам утре да тръгнеш с другите, като водач.
— О, да, разбира се — подчини се Соун, но потръпна нервно, като куче, дърпащо се на синджира си.
— По това време на сезона три четвърти от хората ни са навън — продължи Феърболт и огледа навъсените патрулни. — Като първи отговор мисля да изпратя следващите три патрула, чийто ред предстои. Това включва и твоя, Мари.
Мари кимна. Катагус се намръщи недоволно, но не каза нищо.
— Акциите извън провинцията са на доброволен принцип, както винаги. Всички ли ще участвате?
— Разбира се — промърмори Мари. Рази и Ютау се спогледаха и кимнаха. Фаун не смееше да помръдне. Даг не отвърна нищо, лицето му бе изненадващо безизразно.
— И ти ще дойдеш, нали? — обърна се към него Соун. — Знам, че искаше да пропуснеш следващия патрул и си заслужил това право, но…
— Искам да поговоря с Даг насаме — обади се Феърболт. — Останалите вървете да съберете снаряжението си. Първият отряд ще потегли на запад на зазоряване.
— Не можем ли да тръгнем още тази вечер? Ако всички са готови — попита нетърпеливият Соун. — Знаете какво значение може да има малко спестено време.
Даг направи гримаса, която според Фаун изразяваше съгласие.
Феърболт поклати глава.
— Хората са пръснати край цялото езеро. Ще трябва цял следобед само за да им съобщим. Не можеш да тръгнеш преди отряда си, водачо.
Соун преглътна и кимна.
Феърболт ги освободи с жест. Рази и Ютау тръгнаха към своята шатра, където на входа ги очакваше Сари с момченцето на ръце. Мари и Катагус завиха към тяхната, а Соун тръгна по пътя, защото неговият лагер се намираше в другия край на острова.
Феърболт се смъкна от коня и го остави да пасе свободно. Даг махна към шатрата Блуфийлд и капитанът кимна. Фаун побърза след тях. Феърболт не я бе поканил, но и не я отпъди, така че тя се присламчи, щом двамата седнаха на пъновете в овощната градина. Даг й кимна и насочи цялото си внимание към командира.
— При изпращането на три патрула наведнъж ще има нужда от опитен отряден капитан — започна Феърболт.
— Риг Кроу. Или Иваса Мъскрат — отвърна Даг предпазливо.
— И аз щях да се спра на тях. Само че и двамата са на сто и петдесет мили оттук.
— Аха… — Даг се поколеба. — Нали не искаш да пратиш мен?
— Ти си бил капитан на отряд. Освен това в този момент си единственият патрулен, който е участвал в толкова мащабна операция.
— При това особено успешна — измърмори кисело Даг. — Питай оцелелите. А, вярно, нямаше такива. Това със сигурност ще вдъхне вяра в моите способности и хората ми.
Феърболт все едно не го чу.
— Това, че си поемал допълнителни смени, означава, че си работил с почти всички патрулни в лагера. Хората и същностите ще са ти познати. Сили, слабости… Ще знаеш на кого можеш да разчиташ.
Нямаше как да отрече това.
Капитанът понижи глас.
— Има и още нещо. Не бива да го споменавам, но съветът ще те призове след няколко дни. Ако те няма, няма как да се проведе заседание. Нали искаше отсрочка? Ето ти шанс. Свърши си работата и ако все пак те призоват, ще имаш още един силен аргумент.
— А ако се проваля? — попита Даг с пресъхнало гърло.
Феърболт се почеса по носа и се усмихна без капчица хумор.
— Тогава ще имаме много по-належащи проблеми от личните истории на един патрулен.
— Освен това, ако ме убият, проблемът ще изчезне.
— Ето това е капитанско мислене — възкликна Феърболт. — Знаех, че ще можеш.
Даг се засмя кратко.