— Не и по същия начин. Ти не си Езернячка.
И никога нямаше да бъде, но думите му привлякоха вниманието й.
— Има ли друг начин?
— Нека да помисля, Искрице. Ще е нужна много специфична работа със същността.
Да, въобще не беше възбуден. Нищо чудно, ако беше дори наполовина разсеян като нея. Тя чувстваше, че трябва да го накара да се любят, но за първи път интимността й се струваше насилствена и ненужна. Това въобще не й хареса.
— Изглеждаш напрегнат. Искаш ли да легнеш и да те разтрия? Ще ти помогне да заспиш.
— Искрице, не е нужно…
— И масаж на краката.
Той се превъртя на постелята и се предаде с въздишка. Фаун започна от врата му. Мускулите му бяха напрегнати, но постепенно той започна да се отпуска в ръцете й. Без да бърза, тя слезе по цялото тяло, чак до пръстите на краката. Без правене на любов, просто с обич.
Може би липсата на очаквания даде плод, защото той започна да се възбужда. Тази нощ наистина нямаше да се спи много. Фаун се наведе и го целуна. Ръката му започна да се плъзга по тялото й. Тя се опитваше да попие всяко чувство и да го запази максимално дълго, но времето летеше.
Даг се надигна и проникна в нея, много по-лесно от първия път в брачната им нощ. Фаун се усмихна при спомена. Изпита известно съжаление, че нощта не е подходяща за зачеване. При тези отчаяни обстоятелства можеше и да се изкуши да пробва, преди да се е излекувала напълно. Все пак щеше де е лоша поличба да зачене първото им дете от страх и отчаяние. „Даг ще се върне. Трябва да се върне“.
Той пъхна ръка под нея и я превъртя върху себе си. Фаун се намести с кикот и погледна любопитно надолу. Лицето му отново изглеждаше отнесено и тя се притесни, че може да развалят интимния момент заради утрешните тревоги.
За щастие това не се случи. Но той я гледаше през премрежените си клепачи и започна някакви странни движения. Докосна връвта на лявата й ръка, след това челото, сърцето, корема, слабините и отново китката.
— Какво правиш?
— Не съм сигурен. Нещо инстинктивно. Може би малко работа със същността на лявата си ръка.
Всъщност не бяха използвали призрачната ръка по време на любов, откакто десницата му се бе оправила. На Фаун й липсваха мистериозните ласки. Може би не трябваше да се радва, че се е омъжила за тъмен магьосник, а не за прост фермер. Но това, което правеше той в момента, беше различно.
— Опитвам да подсиля малко същността ти, така че да се настрои към моята същност във връвта. Ако се отвориш максимално към мен, ще успея да използвам естествените канали. Не съм сигурен какъв ще е ефектът, но…
Тя отвори очите и сърцето си към него.
— Имаш ли нужда от кръв?
Не беше сигурна дали звукът, който издаде, беше хлипане, или смях.
— Не мисля. Просто ме обичай…
Тя отново налучка ритъма, пое любенето и остави магиите на него. Очите му бяха станали чисто черни. Лявата му ръка продължаваше да се движи, бавно, но някак по-напрегнато. Накрая я отпусна на корема си, точно когато изви гръб. Фаун затвори очи и се остави на вече познатата вълна от усещания, която я остави без дъх. Усети и друга вълна, от остра и сладка топлина, която преминаваше през сърцето и слизаше към ръката й с пулсиращата кръв.
„О! О!“
— А! — възкликна тя, докато тялото на Даг все още трепереше под нея, и докосна връвта на лявата си китка. — Гъделичка ме. Сякаш щипе зимен студ.
— Силно ли е? Нали не боли? — Даг отвори очи.
— Не. Странно. О! Започна да отслабва… Да не го изгубя?
— Би трябвало да го усещаш, щом пожелаеш. Опитай.
Тя прехапа устни и се съсредоточи. Усещането избледняваше.
— Не… Да не би да не го правя както трябва?
— Не се стягай, пробвай да се отпуснеш. Разтвори се.
— Това е много по-трудно от съсредоточаването.
— Да. Не е нужна сила, а убеждение.
Тя седна със затворени очи и хвана лявата си китка. Представи си как се усмихва, за да примами Даг за целувка и прегръдка. „Обичам те толкова много…“
Усети как топлината се връща в китката й, като лек шепот. „Успях!“
— Това ти ли си? Във връвта?
— Това е част от мен, която е във връвта от онази вечер в стаята на Нати — усмихна се Даг.
— И ти ме усещаш през твоята връв по същия начин?
— Аха. Може би ще трае няколко седмици. Докато не усвоиш подсилването на същността.
— Ще стигне. — Тя въздъхна дълбоко и се отпусна на гърдите му. За съжаление в тази поза той можеше да целува само темето й. Фаун се надигна, почисти се и легна отново секунди преди свещта да изтлее. Даг заспа много преди нея.
През нощта Фаун се събуди и откри, че постелята е празна. Сърцето й подскочи панически. Възглавницата на Даг бе все още топла. Тя докосна връвта си и опита да го усети. Разбира се, че беше жив. Някъде… някъде в онази посока.