„Просто е отишъл до тоалетната, глупачке!“ Вдигна ръка и целуна двойно благословената гривна.
След малко входът на шатрата се отметна. Навън все още бе тъмно. Даг вмъкна изстиналото си голо тяло под завивките. Прегърнаха се и Фаун опита да го стопли, за да може да поспи още малко. Но преди да се унесат, някой плесна тихо по кожата на шатрата и подвикна шепнешком: „Даг“. Фаун позна гласа на Ютау.
— Буден съм.
— Момичетата на Омба докараха конете.
— Добре. Ей сега идвам.
Отвън се чу познатото цвилене на Копърхед. Фаун навлече ризата си и излезе, за да разпали огъня и да изстиска последните остатъци от свещта. Когато се върна, завари Даг да прави последна проверка на багажа. Този път нямаше да има връщане за забравени вещи. По лицето му се четеше умора, но нямаше страх. Поне не физически. Двамата излапаха няколко парчета плънкин, набързо и без церемонии. В случая на Фаун — и без апетит.
— А сега какво?
— Отрядът ще се събере пред щаба. Повечето хора вече са се сбогували с близките си.
— Разбирам.
Той метна седлото си на рамо, а Фаун взе дисагите. Навън Рази, Ютау и Мари също оседлаваха конете си, а Катагус им светеше с факла. Сари стоеше наблизо, готова да помогне. Небето на изток бавно посивяваше и вече се различаваха силуетите на дърветата. Над езерото имаше мъгла, земята бе влажна от падналата роса.
Катагус подаде факлата на Сари, за да прегърне Мари.
— Пази се, глупава дъртачко.
— И ти се пази, стари глупако — прошепна му тя. Въпреки хрипливото си дишане той я повдигна на седлото и задържа за момент ръка върху бедрото й.
Даг сръчка Копърхед с коляно и приклекна, за да избегне жълтите му зъби, докато затягаше подпругата. Обърна се и прегърна силно Фаун. След това я целуна по челото вместо по устните. Благословия, а не сбогуване. Нежният жест я натъжи още повече в тази тежка сутрин.
Даг се метна на Копърхед. Жребецът изглеждаше освежен от неколкодневната почивка на пасището и изрази недоволството си, като опита да хвърли ездача си, но бе бързо укротен. Четиримата патрулни завиха по пътя и изчезнаха в сенките. Фаун зърна още няколко конници, които бързаха да ги настигнат. Катагус прегърна Сари през раменете и двамата тръгнаха към шатрите си.
Фаун въобще не мислеше за спане. Реши да разтреби шатрата, но това не бе кой знае каква задача при толкова малко вещи. Замисли се за дневната работа. Разбира се, тъкането беше безкрайно. Тя помагаше на Сари срещу част от грубия плат, а и жената й показваше как се шият панталони за езда. Но все още бе твърде рано да отиде при нея. Не беше и гладна.
В крайна сметка облече пола и риза и се обу. Тръгна по крайбрежния път към разклона за моста. В сивото небе се появяваше синкав оттенък и бяха останали само няколко звезди. Откри, че не е единствената с подобна идея. На пътя се бяха събрали поне още десетина Езерняци на различна възраст и си говореха на малки групи. Фаун кимна на неколцина от съседите, които познаваше покрай разнасянето на плънкини, и някои от тях също й кимнаха, макар да не се усмихваха. Всъщност никой не се усмихваше.
Търпението им бе възнаградено от конски тропот. Отрядът яздеше в бърз тръс. Даг беше начело и слушаше намръщено Соун. Все пак вдигна очи и й се усмихна. Дори младежът извърна глава и я поздрави, макар и малко изненадано. Останалите хора също махаха на роднините си. Една жена притича до една от ездачките и й подаде някакъв пакет, може би забравен цяр. Момичето се усмихна благодарно и прибра пакета в дисагите си.
Фаун не разбираше как седемдесет патрулни изглеждат едновременно толкова много и толкова малко. Поне всички имаха здрава екипировка, добри оръжия и силни коне. „И добри пожелания“. А това бяха само една десета от патрулните на Феърболт. Не беше трудно да се разбере къде са отишли икономическите усилия на островното общество.
Щом отрядът се скри от поглед, изпращачите се пръснаха и тръгнаха към шатрите си. От прикритието на отсрещните храсти се показа дребна фигура. Фаун позна Кумбия в мига, в който и жената я видя. Кимна и направи учтив реверанс на свекърва си, зачуди се дали моментът е добър, за да започнат да си говорят. Хрумна й, че това може да стане по-лесно в отсъствието на Даг, без неговата нервност. Или по-скоро тъпо упорство. Усмихна се, но Кумбия се обърна рязко и тръгна сковано по пътя.
Фаун осъзна, че дълго време тези сутрешни приготовления са били задача на Кумбия. Нейният съпруг се беше върнал от патрул под формата на смъртоносен костен нож. Дали за първи път синът й заминаваше, без да се сбогуват? Не беше сигурна дали Кумбия се е крила, или просто е стояла от другата страна на пътя, но Даг не бе погледнал в нейна посока. Дар не бе дошъл с майка си и Фаун се чудеше какво ли означава това.