Обърна се и тръгна по крайбрежния път. Опипваше брачната си връв в търсене на успокоителното гъделичкане. „Стига, момиче. Той още дори не е минал по моста“. Все пак се зарадва, когато усети новото чувство. „В онази посока е“. Пое си дъх и продължи към шатрата.
Даг проверяваше конете на слабата светлина на лагерния огън, но естествено не използваше само очите си. „Три окуцели“. Не беше зле за тридневната изтощителна езда. Отрядът водеше няколко товарни животни, носещи храна и зоб. Обикновено патрулните коне се хранеха с трева, но това отнемаше време, а и зърното даваше повече сила. Провизиите им намаляваха бързо. До утре можеха да скрият товарните седла и да подменят конете, за да не се бавят.
Даг беше повел отряда на север от лагера, за да може да хване правия път на запад, въпреки увещанията на Соун, че може да ги преведе по по-пряк път, щом навлязат в Рейнтрий. Според сметките му бяха на около половин ден езда северно от лагера Боунмарш. Посока, от която злината едва ли щеше да очаква атака. Според неколцината уплашени бежанци, които бяха срещнали следобед, злината се бе установила в Боунмарш. „Временно“. Даг бе очаквал тази информация. Сега, когато разполагаше с нея, бе време да изложи на отряда своя план. „Без оправдания и мотаене“.
Въздъхна и започна да обикаля из лагера, спираше от време на време до някой патрулен.
— Ела след няколко минути при моя огън.
Сред повиканите бяха Рази и Ютау и за негово съжаление Мари и Дирла. Както и още неколцина от другите патрули. Беше ги подбрал не заради уменията им с оръжията, а заради способността да контролират усета си. Повечето трябваше да се разделят с обичайните си партньори. „Това няма да им хареса“. Надяваше се това да е най-сериозната причина за притеснения.
Нощното небе беше облачно и се виждаха само няколко звезди. Вчера цял ден бяха яздили под слаб дъжд, набиван в лицата им от насрещния вятър. Следващите дни се очертаваше хубаво време, но Даг се чудеше дали това ще е предимство за мисията им. Повиканите патрулни се събираха около огъня му, носеха си пънове, за да не седят на влажната земя. Бяха общо шестнадесет, дванадесетте избрани, водачите на другите два патрула, плюс него и Соун.
— И така — той си пое дъх, — ето какво ще направим утре. Изправени сме пред злина, която е не само напълно развита и подвижна, но и сигурно вече е разбрала какво представляват споделящите ножове. Ще е много трудно да се приближим до нея, за да я убием.
Соун се размърда неспокойно на пъна си и Даг му кимна.
— Соун, знам, че не си много доволен, защото не пратихме вест, че пристигаме. Но не ми се рискува да изпращам сам човек през места, които сигурно гъмжат от глинени. Движим се поне няколко дни пред евентуалните подкрепления. Никой не знае, че пристигаме, включително злината.
За да не продължи твърде бързо, Даг стисна куката зад гърба си.
— И преди съм се сблъсквал с толкова развита злина, на Вълчия хребет в Лутлия. — Младежите около огъня се сепнаха, а ветераните закимаха напрегнато. — Стратегията ни имаше два аспекта, въпреки че проработи малко случайно. Докато повечето от нас задържаха глинените и робите в открита битка на хребета, малка група от патрулни, умеещи добре да заслоняват същността си, се промъкнаха до леговището. Осем двойки, всяка от които носеше споделящ нож. Заповедта беше, ако някой падне, партньорът му да вземе ножа и да продължи. Ако някоя от двойките загинеше, трябваше да бъде покрита от другите. — Това бе точно обратното на обичайната практика да не се изоставя никой. — Когато достатъчно патрулни успели да се приближат, нападнали леговището. — По-късно бе разбрал, че дотогава останали само четирима оцелели. — И това бил краят на злината. — Но не и на прочистването, което продължи месеци.
— При толкова могъща злина не са ли рискували същността им да бъде изтръгната? — попита Дирла. Не можеше да се разбере дали изпитва страх, защото гласът й не трепереше, а и бе плътно заслонена.
— Вероятно — отвърна малко грубо Даг. — Мисля, че може да опитаме подобен удар. Съпротивата, която се събира на юг от Боунмарш, за да защити Фармърс Флатс, ще играе ролята на отряда на хребета и ще отвлича вниманието на злината. Ние тук — той махна към хората около огъня — ще извършим тайното нападение. Всички сте подбрани заради уменията да контролирате усета си.
— Не и Соун! — оплака се Дирла. Младежът се изчерви и я погледна намръщено.